Пълдин (компютър)

„Пълдин“ са български микрокомпютри, произвеждани в Завода за сензори и сензорни устройства (ЗССУ) в Пловдив от 1988 до 1992 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1986 г. НИИС към Българската телекомуникационна компания разработва прототип на компютър с квазисензорна клавиатура и ецвана метална кутия под името PGC6400. Разработката е финансирана по линия на ТНТМ и е извършена от н.с. Ясен Диамандиев, н.с. Мария Бърдарова и колектив. Представен е на международния Пловдивски панаир същата година. Предполагало се е да бъде използван като концентратор на данни от измервателна апаратура, работеща в некабинетна среда. На панаира директорът на ЗССУ предлага на ръководството на НИИС да произвежда този компютър, след което се сключва договор между ЗССУ и НИИС на стойност 100 000 лв.

ЗССУ се обръща към Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) за намиране на партньори и ДКНТП свързва ЗССУ с НИПЛ „Програмно осигуряване“. Това е малко предприятие към Софийския университет, създадено в края на 1984 година, хронологически първото юридическо лице – небюджетно предприятие в системата на висшето образование в България.

ЗССУ и НИПЛ „Програмно осигуряване“ се договарят да разработят съвместно компютъра и системния софтуер. За целта двете предприятия създават сдружение „АБАКУС“. Търговското наименование на новия компютър „ПЪЛДИН“ – старо име на Пловдив – е собственост на сдружението.

Изпълнение[редактиране | редактиране на кода]

ЗССУ поема конструктивното и технологическо проектиране, както и производството. Проектната група се ръководи от директора Славей Папачев. Водещи специалисти са инженерите Георги Гинов, Венцислав Гатев, Светлозар Пейчинов, Спас Георгиев.

НИПЛ „Програмно осигуряване“ поема функционалното проектиране на компютъра и цялостно създаване на системния софтуер. Проектната група се ръководи от директора к.т.н. Недялко Тодоров. Водещи специалисти са Орлин Шопов, Иво Ненов, Георги Петров, Димитър Георгиев, Тодор Тодоров, Леонид Калев.

С бързи темпове е създаден първият модел „ПЪЛДИН 601“. Той е проектиран за две основни приложения – за учебни цели и за управление на прибори и механизми. За да се осигури възможно най-широк пазар, се възприема интерфейс, сходен с продуктите за MS DOS и се осигурява файлова съвместимост с тях.

Пакетът системни програмни продукти, върху които НИПЛ „Програмно осигуряване“ запазва пълни права, включва (продукт – автори):

UniBIOS Иво Ненов, Орлин Шопов, Леонид Калев, Георги Петров, Иван Горинов
UniDIAGNOSTICS Орлин Шопов
UniDOS Иво Ненов, Орлин Шопов, Иван Горинов
UniED Димитър Георгиев, Георги Петров
UniASM Тодор Тодоров
UniCROSS Иво Ненов
UniPASCAL Георги Петров
UniBASIC Тодор Тодоров, Георги Петров

Компютърът „ПЪЛДИН“ е първият български патентно чист компютър със защитени авторски права за България, както върху апаратната част, така и върху системното програмно осигуряване.

Износ за СССР[редактиране | редактиране на кода]

Производството и износът за СССР започват през 1989 г.

За да осигури приложни програмни продукти за „ПЪЛДИН“ според изискванията на съветския пазар, НИПЛ „Програмно осигуряване“ създава съвместно предприятие „ТРИАДА“. Учредители са:

НИПЛ „Програмно осигуряване“ с директор Недялко Тодоров, който е и председател на СД;
НИИ Автоматики и Электро-Механики АН СССР (гр. Томск) с директор чл. кор. Владимир Тарасенко;
Главинформцентр към Донецкия областен съвет (гр. Донецк) с директор Вениамин Амитан.

Разработката на приложни програмни продукти за учебни и промишлени цели се концентрира в специално създадено предприятие Малое ГП „КЦ-БИТ“ (Томск). Дейността се ръководи от Семен Захарович Ямпольский (директор), Сергей Николаевич Угорелов, Владимир Кручинин.

В периода 1988 – 1992 са произведени и продадени в СССР повече от 35 000 компютри от различните модели на „ПЪЛДИН“.

В началото на 1992 г. НИПЛ „Програмно осигуряване“ започва подготовка на проект за създаване на 32-битов модел на „ПЪЛДИН“ (идеята е да се използва MC68000, който е 32-битов процесор).

Производството на компютъра и развитието на проекта като цяло са прекратени през 1992 г. поради прекратяване на клиринговите плащания между България и СССР.