Рагианова райска птица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рагианова райска птица
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Райски птици (Paradisaeidae)
род:Същински райски птици (Paradisaea)
вид:Рагианова райска птица (P. raggiana)
Научно наименование
P.L. Sclater, 1873
Рагианова райска птица в Общомедия
[ редактиране ]

Рагиановата райска птица (Paradisaea raggiana) е вид птица от семейство Райски птици (Paradisaeidae). Птицата е с впечатляващо оперение. Смятана е за национален символ на Папуа - Нова Гвинея и е изобразена върху знамето и герба на републиката.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Рагиановата райска птица е широко разпространена в южните и североизточните части на Нова Гвинея. Среща се предимно в равнинните екваториални гори, но популациите в северната част на острова обитават и планинските райони до 1500 м надм. вис. За разлика от повечето представители на род Райски птици, този вид има стабилна популация.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Рагиановата райска птица е сред едрите представители на род Paradisaea. Възрастните индивиди достигат дължина на тялото 30 – 35 см. Както всички представители на семейство райски птици, и при рагиановата има силно изразен полов диморфизъм. Мъжките се отличават по впечатляващата си окраска, в която доминират ярките топли цветове. Горната част на главата е оцветена в жълто, а гърлото – в изумрудено зелено с леки синкави оттенъци. Нагръдните пера образуват голям воал в лъскаво червен цвят, който мъжките птици използват, за да спечелят вниманието на женските при половия подбор. Гърдите са в светлочервено. Женските са кафяви на цвят, но имат и червени и оранжеви странични пера.[2]

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Менюто на птицата се състои преди всичко от плодове, насекоми и паякообразни. Чрез храненето си птицата играе и важна екологична роля, като подпомага разпространението на множество плодни дървета, сред които и такива със стопанско значение като индийското орехче.[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Рагианите са предимно полигамни в отглеждането на потомството. Копулацията е предшествана от забележителен спектакъл, в който мъжката птица демонстрира красотата на перата си, танцува, подскача. Женската снася 1 – 2 яйца, които снася и мъти в гнездо с формата на купа, направено от папрати, шума и влакнести растения.[4]

Значимост[редактиране | редактиране на кода]

Рагиановата райска птица върху националния флаг на Папуа - Нова Гвинея

Рагиановата райска птица има особен статут на национална птица на Папуа - Нова Гвинея. Папуасите я считат за въплъщение на свободата, красотата и могъществото на природата като създател. Много племена в Нова Гвинея са я имали за тотем, а перата ѝ са използвани за украсяването на церемониални шапки и булчински чеиз. След идването на германските, нидерландските и британските колонизатори перата на птицата стават желан атрибут за модната индустрия, което води до избиване на много птици. След Втората световна война ловът на райски птици е забранен и популацията се увеличава. Рагиановата птица е защитен вид и присъства върху знамето и герба на Папуа – Нова Гвинея.[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Paradisaea raggiana (P.L. Sclater, 1873). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Енциклопедия „Животните в света“, Фют, София, 2002
  3. Beehler, BM; JP Dumbacher (1996). „More Examples of Fruiting Trees Visited Predominantly by Birds of Paradise“. Emu 96 (2): 81 – 88.
  4. Davis, Jr., William E.; Bruce M. Beehler (1994). „Nesting Behavior of a Raggiana Bird of Paradise“. The Wilson Bulletin 106 (3): 522 – 530.
  5. National Geographic Bulgaria, бр. 7, юли 2007
  6. Енциклопедия „Животните в света“, Фют, София, 2002