Рада Казалийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рада Казалийска-Поппантелеева
българска просветна деятелка
Родена
Починала

Националностбългарка

Рада Вълчева Казалийска-Поппантелеева или Поппанталеева е българска просветна деятелка и революционерка.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 юли 1821 година в село Райково, Пашмаклийско, днес квартал на Смолян, в семейството на Кина Парапитска и търговеца на шаяци и гайтани Вълчо Казалията. От приятеля им Димитър Минчев-Гайтанджията научават, че в Карлово и Калофер са открити български училища и Вълчо Казалия решава да прати дъщеря си да учи при Райно Попович, за да може да открие българско училище и в Райково.[4] От 1836 до 1840 година Рада учи при Попович в Карлово,[1] след което баща ѝ я изпраща да продължи учението си в Горния женски метох в Калофер, където преподава Ботьо Петков.[4] Учи там от 1840 до 1842 година[1] и изучава и богослужебния ред. Иска да стане монахиня, но баща ѝ я прибира в Райково, за да я направи учителка.[4]

По решение на райковските първенци Даниел Костов, светогорския монах Григорий и свещеник Толкьовски,[4] на 1 септември 1842 година в наетата стая от къщата на Насо Рупеца и Рада Рупецова с 46 деца са слага началото на първото българско училище в Райково,[1][4] заместило откритото в 1820 година килийно училище.[4] В 1845 година в църквата „Света Неделя“ Рада Казалийска отваря и второ вечерно училище за славяно-църковен език и църковно песнопение. Завършилите първото ѝ училище стават първите учители в този край, а завършилите второто ѝ училище – първите български свещеници и църковни певци, които постепенно изместват гръцките духовници.[1]

В 1852 и 1853 година пише първите си стихотворения „На баща ми“ и „На майката и нейната реч“. След 10-годишно учителстване, през 1852 година[1] се омъжва за учителя Пантелей Арнаудов, неин ученик от вечерното училище.[4] Единственият им син Христо Поппантелеев завършва Българската семинария в Цариград и висша педагогика в Белград. През 1894 година е назначен за директор-учител на Софийската гимназия, но родителите му го викат в Райково, където става учител и деец на ВМОРО.[3][1] Майка му и баща му активно го подкрепят в революционната дейност.[3]

През юни 1901 година властите правя обиск в семейната им къща му и откриват 18 пушки и голяма документация на революционната организация. Арестувани са поп Пантелей и попадията Рада, които са затворени в Одрин, но Христо успява са се спаси и бяга в Свободна България. Поп Пантелей Арнаудов и Рада Казалийска прекарват над година в Одринския затвор. Освободени са след застъпничество на руския консул в града и цялото семейство е принудено да бяга в Станимака, Свободна България.[3]

След освобождаването им, в 1902 година, съпругът ѝ умира, а Рада приелма монашество под името Евдокия в Калоферския девически манастир, в който е учила като малка.[4] Умира на 14 декември 1907 година.[1][4]

Личният ѝ архив се съхранява във фонд 463К в Държавен архив – Смолян. Той се състои от 109 архивни единици от периода 1908 – 1991 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Рада Вълчева Казалийска. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 10 март 2018 г.
  2. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2190.
  3. а б в г Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение. // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 130.
  4. а б в г д е ж з и к Антонова, Мария. Рада Казалийска: Учителка, поетеса, монахиня. // Църковен вестник. Посетен на 29 октомври 2021 г.