Рада Казалийска
| Рада Казалийска-Поппантелеева | |
| българска просветна деятелка | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 14 декември 1907 г.
|
| Националност | българка |
Рада Вълчева Казалийска-Поппантелеева или Поппанталеева е българска просветна деятелка и революционерка.[1][2][3][4]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 8 юли 1821 година в село Райково, Пашмаклийско, днес квартал на Смолян, в семейството на Кина Парапитска и търговеца на шаяци и гайтани Вълчо Казалията. От приятеля им Димитър Минчев-Гайтанджията научават, че в Карлово и Калофер са открити български училища и Вълчо Казалия решава да прати дъщеря си да учи при Райно Попович, за да може да открие българско училище и в Райково.[4] От 1836 до 1840 година Рада учи при Попович в Карлово,[1] след което баща ѝ я изпраща да продължи учението си в Горния женски метох в Калофер, където преподава Ботьо Петков.[4] Учи там от 1840 до 1842 година[1] и изучава и богослужебния ред. Иска да стане монахиня, но баща ѝ я прибира в Райково, за да я направи учителка.[4]
По решение на райковските първенци Даниел Костов, светогорския монах Григорий и свещеник Толкьовски,[4] на 1 септември 1842 година в наетата стая от къщата на Насо Рупеца и Рада Рупецова с 46 деца са слага началото на първото българско училище в Райково,[1][4] заместило откритото в 1820 година килийно училище.[4] В 1845 година в църквата „Света Неделя“ Рада Казалийска отваря и второ вечерно училище за славяно-църковен език и църковно песнопение. Завършилите първото ѝ училище стават първите учители в този край, а завършилите второто ѝ училище – първите български свещеници и църковни певци, които постепенно изместват гръцките духовници.[1]
В 1852 и 1853 година пише първите си стихотворения „На баща ми“ и „На майката и нейната реч“. След 10-годишно учителстване, през 1852 година[1] се омъжва за учителя Пантелей Арнаудов, неин ученик от вечерното училище.[4] Единственият им син Христо Поппантелеев завършва Българската семинария в Цариград и висша педагогика в Белград. През 1894 година е назначен за директор-учител на Софийската гимназия, но родителите му го викат в Райково, където става учител и деец на ВМОРО.[3][1] Майка му и баща му активно го подкрепят в революционната дейност.[3]
През юни 1901 година властите правя обиск в семейната им къща му и откриват 18 пушки и голяма документация на революционната организация. Арестувани са поп Пантелей и попадията Рада, които са затворени в Одрин, но Христо успява са се спаси и бяга в Свободна България. Поп Пантелей Арнаудов и Рада Казалийска прекарват над година в Одринския затвор. Освободени са след застъпничество на руския консул в града и цялото семейство е принудено да бяга в Станимака, Свободна България.[3]
След освобождаването им, в 1902 година, съпругът ѝ умира, а Рада приелма монашество под името Евдокия в Калоферския девически манастир, в който е учила като малка.[4] Умира на 14 декември 1907 година.[1][4]
Личният ѝ архив се съхранява във фонд 463К в Държавен архив – Смолян. Той се състои от 109 архивни единици от периода 1908 – 1991 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Рада Вълчева Казалийска // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 10 март 2018 г.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2190.
- ↑ а б в г Петрова, Златка. Свещеници-революционери от Райково, участници в македоно-одринското движение и войните за национално обединение // Сборник Тракия. Т. VIII. Хасково, Тракийски научен институт - Филиал Хасково, 2018. с. 130.
- ↑ а б в г д е ж з и к Антонова, Мария. Рада Казалийска: Учителка, поетеса, монахиня // Църковен вестник. Посетен на 29 октомври 2021 г.
5. Антонова, Мария. Рада Казалийска. Първата новобългарска учителка в Родопите и първата новобългарска поетеса. ISBN
978-954-9358-16-2. Смолян.
