Радосвета Бояджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Радосвета Бояджиева
български диригент
Родена: 10 януари 1923 г.
Починала: 18 септември 2018 г. (95 г.)

Радосвета Бояджиева е български диригент. Основателка е на държавния симфоничен оркестър и главен диригент на Врачанската филхармония и диригент към Софийската държавна филхармония и Софийската опера. Освен с това, че е първата жена диригент, Радосвета е известна с острата си памет и факта, че помни всички партитури наизуст.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Радосвета Бояджиева е родена на 10 януари 1923 г.[1][неблагонадежден източник - Таблоидна медия]

Завършва „Софийската консерватория“ и на 31 март 1946 г. дирижира първия си концерт. В тази паметна вечер за първи път в българската история зад диригентския пулт застава жена. Тя дирижира „Оберон“ от Вебер, концерт за цигулка и оркестър от Чайковски и Симфония №7 от Бетховен.

От 1946 г. до 1948 г. прави аспирантура в Ленинградската консерватория по симфонично и оперно диригентство.

От 1950 г. до 1973 г. Бояджиева заема поста на диригент на „Национална опера и балет“ където прави своя дебют със спектакъла „Евгений Онегин“, а след това и първата и самостоятелна постановка – „Царска годеница“ на Римски-Корсаков.[2]

През 1973 г. се връща в родния си град Враца като главен художествен ръководител на Врачанската филхармония.

През 2002 г. създава Камерен симфоничен оркестър.

На 19 септември 2018 г. нейната внучка Елица Ткачова съобщи, че предният ден Радосвета Бояджиева почина в дома си на 95 години.[3]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен гражданин на Враца[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]