Разкошна глориоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Разкошна глориоза
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лилиецветни (Liliales)
семейство:Колхикови (Colchicaceae)
триб:Colchiceae
род:Глориоза (Gloriosa)
вид:Разкошна глориоза (G. superba)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разкошна глориоза в Общомедия
[ редактиране ]
Разкошна глориоза
Общ вид

Разкошната глориоза[2] (Gloriosa superba), известна още като огнена лилия[3], е вид цъфтящо растение от семейство Колхикови (Colchicaceae).[4]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на цветето – глориоза, в превод означава „слава“.

Местоообитание[редактиране | редактиране на кода]

Родината на цветето е тропическа Африка, части от Азия и Австралия.

Расте в много видове местообитания, включително тропически джунгли,[5] гори, гъсталаци,[6] гори, пасища и пясъчни дюни.[7] Може да вирее в бедни на хранителни вещества почви.[8] Намира се на височина до 2500 м.[7]

Растението вероятно се опрашва от пеперуди и птици от семейство Нектарникови.[7]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това е многогодишно тревисто растение със стъбло достигащо до 4 метра на дължина.[7] Листата са разположени предимно последователно, но могат да бъдат и срещуположни. Те са донякъде с копиевидна форма и имат дължина от 13 до 20 см.[6][9] Цветовете на разкошната глориоза се състоят от 6 венчелистчета, с дължина от 5 до 7,6 см.[6][10] Обикновено са яркочервени[6] до оранжеви[9] и понякога са прошарени от жълтеникави ивици. Разполагат с 6 тичинки, дълги до 4 см и носещи големи прашници в края си, от които се изпуска голямо количество прашец.

Плодникът може да бъде с дължина над 6 см. Теглото на един цвят може да тежи над 2,5 грама.[11] Плодът на растението представлява месеста капсула с дължина от 6 до 12 см[7][12], съдържаща червени семена.[6][9]

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Растението може да се размножава по полов път чрез семена или вегетативно чрез разделяне на коренището. Проблемите по време на отглеждането включват неадекватно опрашване, гъбични заболявания по листа и гниене на грудки, както и вредители по културите като молците Polytela gloriosa и Chrysodeixis chalcites.[13] Също така е култура, която се размножава бавно; всяка разделена грудка произвежда само едно допълнително растение за една година. Проведени са експерименти ин витро с култура на растителна тъкан[14], като някои увеличават добива си.[15]

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Декоративно растение[редактиране | редактиране на кода]

Растението се отглежда като декоративно растение.

Храна[редактиране | редактиране на кода]

От растението се консумират плодовете и коренищата. Плодовете се сушат и разцепват, а семената се отстраняват и се сушат допълнително. Семената и коренищата се продават цели, на прах или като маслени екстракти.[13]

Медицина[редактиране | редактиране на кода]

Богатото на алкалоиди растение отдавна се използва като традиционна медицина в много култури. Използва се при лечение на подагра, безплодие, открити рани, ухапване от змия, язви, артрит, холера, колики, бъбречни проблеми, тиф,[7] сърбеж, проказа[10], натъртвания, навяхвания, хемороиди, рак, импотентност, нощна полюция[8], едра шарка, полово предавани болести и много видове вътрешни паразити.[13] Използван е като слабително и алекситерично средство.[10] Сокът се използва за лечение на акне и въшки.[8] При бременна жена може да причини аборт.[10][13][7] В някои части на Индия екстракти от коренището се прилагат локално по време на раждане, за да се намали болката при раждане.[8]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Други приложения на това растение включват отрова за стрели в Нигерия[13] и репелент за змии в Индия.[12]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Глориозата е националното цвете на Зимбабве.[7][16][17][18][19] Това е и националното цвете на Тамил Илам и държавното цвете на индийския щат Тамил Наду.[20]

През 1947 г. кралица Елизабет II получава диамантена брошка във формата на това цвете за двадесет и първия си рожден ден, докато пътува в Родезия, сега наречена Зимбабве.[21]

Някои култури го смятат за магическо цвете.[8] Цветята са част от религиозните ритуали.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gloriosa superba (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Разкошна глориоза // Framar.bg, 17 декември 2016 г. Посетен на 29 октомври 2021 г.
  3. Глориоза – огнена лилия // Български Фермер, 02 март 2018 г.
  4. Обща информация
  5. Scheper, J. Gloriosa superba. Floridata.com.
  6. а б в г д Gloriosa superba. Flora of China.
  7. а б в г д е ж з Gloriosa superba. Архив на оригинала от 2013-06-06 в Wayback Machine. World Checklist of Selected Plant Families. 2011. Royal Botanic Gardens, Kew.
  8. а б в г д Lal, H. S. and P. K. Mishra. (2011). Gloriosa superba – an endangered plant spotted for the first time from forest of Tpchanchi, Hazaribag (Jharkhand) India.[неработеща препратка] Science Research Reporter 1(2) 61 – 64.
  9. а б в Thorp, J. R. and M. Wilson. (1998 onwards). Gloriosa superba. Архив на оригинала от 2012-02-05 в Wayback Machine. Weeds Australia. The National Weeds Strategy.
  10. а б в г Oudhia, P. (2002). Gloriosa Superba. New Crop Resource Online Program. Center for New Crops & Plant Products. Purdue University.
  11. Selvarasu, A. and R. Kandhasamy. (2012). Reproductive biology of Gloriosa superba. Open Access Journal of Medicinal and Aromatic Plants 3(2) 5 – 11.
  12. а б в Fernando, R. and D. Widyaratna. (1989). Gloriosa superba, INCHEM. International Programme on Chemical Safety (IPCS).
  13. а б в г д Dounias, E. Gloriosa superba L. Архив на оригинала от 2014-07-14 в Wayback Machine. Protabase Record Display. Plant Resources of Tropical Africa (PROTA).
  14. Singh, D., et al. (2012). Callus induction from corm of Gloriosa superba Linn: An endangered medicinal plant. BioTechnology: An Indian Journal 6(2) 53 – 55.
  15. Yadav, K., et al. (2012). Actions for ex situ conservation of Gloriosa superba L. – an endangered ornamental cum medicinal plant. J Crop Sci Biotech 15(4) 297 – 303.
  16. Mpofu, T. Zimbabwe's national flower faces extinction. The National. Abu Dhabi Media. February 26, 2010.
  17. Gloriosa superba. Flora of Zimbabwe.
  18. Winter, N. Glory lily vines are exotic and wonderful. Office of Agricultural Communications. Mississippi State University. July 13, 2006.
  19. Ade, R. and M. K. Rai. (2009). Review: Current advances in Gloriosa superba L. Biodiversitas 10(4) 210 – 14.
  20. usurped title // Архивиран от оригинала на 2010-10-27. Посетен на 2021-10-25.
  21. Flame Lily Brooch, 1947. Архив на оригинала от 2013-09-27 в Wayback Machine. Queen and Commonwealth, The Royal Tour. The Royal Collection Trust.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gloriosa superba в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​