Риалити телевизия

Риалити телевизия (на английски: reality television) e вид телевизионна продукция, която обикновено е без сценарий и показва „обикновени“ хора, а не професионални актьори. Критиците на този тип шоу-програми твърдят, че названието му е погрешно, тъй като много от предаванията поставят участниците на екзотични места и/или в ненормални ситуации и съответно не създават чувство за реалност. Спорен е и въпросът дали подобен тип „състезания“ са безвкусни или – не. В някои предавания от този тип, когато се стига до ситуации, в които голотата би могла се покаже и по-открито, това се избягва, чрез нагласяване на ситуацията или с помощта на различни технически средства.

Жанрът съществува още от зората на телевизията, но претърпява по-рязко покачване на популярността в края на XX и началото на XXI век. Това се дължи главно на предавания като „Биг Брадър“ и „Сървайвър“, излъчвани и в България. Според Нилсен Медиа Рисърч към реалитита могат да се причислят 56% от всички американски телевизионни предавания (по кабелна телевизия и в ефир) и до 69% от телевизионните предавания по света (по кабелна телевизия и ефир).

Първи реалити-предавания

Въпреки че има подобни предавания по радиото и телевизията, първото истинско риалити-предаване в съвременния смисъл на термина е телевизионният сериал на американския канал PBS „An American Family“ (букв. превод – „Американско семейство“) в 12 части, излъчени в САЩ през 1973 г. Сериите са за съпруг и съпруга, техните деца и развода, който претърпява семейството. Предаването е скандално и критикувано безпощадно най-вече от вестник „Ню Йорк Таймс“, а особено много – членът на семейството Ланс Лауд. Шоуто е пародирано в първия филм на Албърт Бруукс „Истински живот“ („Real Life“). Посрещнатият с акламации сатиричен „Мрежа“ („Network“) също включва ТВ-сериите като един от главните сюжети.

Предаването, предизвикало развитието на този телевизионен жанр, е „Ченгета“ (COPS). За първи път е показано през март 1989 г. По-късно музикалният канал Ем Ти Ви излъчва свое риалити-шоу „The Real World“ (т.е. „Истински свят“), което все още съществува в различни вариации. Каналът „Фокс“ определя формàта на подобен тип предавания, най-вече с „Ченгета“ и „America's Most Wanted“ (букв. превод „Най-търсените в Америка“). През 2000 година игри като „Биг Брадър“ в Европа и „Сървайвър“ (Survivor) в САЩ заливат телевизионния ефир.

В България за първи път подобно предаване е показано по Нова телевизия, следват Би Ти Ви със „Сървайвър БГ“, GTV (по-късният канал bTV Comedy) и изцяло излъчващата риалити продукции Reality TV.

Видове реалити

Съществуват няколко подкатегории на този жанр. В някои зрителите и камерите са „пасивни“ наблюдатели, следящи хора, извършващи своите обичайни лични и професионални дейности. В английския професионален жаргон този стил на снимане често се нарича „флай он дъ уол“ („fly on the wall“, букв. „муха на стената“), а във френския – „cinéma vérité“ (истинско кино). Типичен пример за такова предаване е „Ченгета“. Други предавания поставят участниците в състезателни игри или в изкуствена среда за живот, за което пример е „Сървайвър“. Често „сюжетите“ се изграждат чрез монтаж или планирани ситуации и резултатите наподобяват сапунените сериали.

Знаменитости или обикновени хора на живо

Учените предполагат, че популярността на този жанр се дължи на способността му да слага обикновени хора в изключителни ситуации. Например в шоуто на АВС „The Bachelor“ („Ергенът“) мъж се среща с дузина/дванадесетина жени едновременно на различни екзотични места. Подобно е шоуто, излъчвано по БТВ, „Джо Милионера“. Има обаче и (сравнително скоро появили се) предавания, в които изключителни хора (знаменитости/звезди) се показват при обикновени обстоятелства. Примери тук е предаването „Дъ Озбърнс“ („The Osbournes“ буквално „Семейство Осбърн“) или „Животът на Кардашиян“.

Скрити камери

Друга подкатегория включва скрити камери, следящи главно случайни минувачи (т.нар. „жертви“) в нагласени ситуации, чиито често смешни реакции разкриват някои истини за обществото. Алън Фънт, американски пионер/първоприходец в подобен тип продукции, прави много развитието им. Той създава „Кендид Майкръфоун“ („Candid Microphone“ букв. „Скрит микрофон“) и предаването с международен успех „Скрита камера“ („Candid Camera“), започнало излъчването си през 1953. В България откъси от него са излъчвани по сутрешната продукция „Добро утро“. През 1970 г. продуцира филма "What Do You Say to a Naked Lady?" (букв. „Какво казваме на гола дама“), който е изследване чрез скрита камера на тогавашните сексуалност и нрави. Съвременни предавания, като например британски такива, показват актьори в животински костюми/маскирани, като животни, преструващи се, че се съвкупляват/съешават на многолюден булевард. Съществуват предавания от типа на „Punk'd“ на Ащън Къчър, където жертва на скритата камера стават известни личности.

Игри

Този тип предавания включва главно участници, заснемани на практика непрестанно в изолирани пространства, докато се съревновават за някаква награда. Това, което различава този тип игри от останалите, е участието на зрителите. Те могат да решат крайния резултат, като това става под формата на телефонни обаждания или кратки съобщения към мобилни оператори. Има два типа гласувания – за изключването на даден участник или за избирането на победител. Най-явен пример в това отношение е предаването Биг Брадър, излъчвано по целия свят. То е базирано на книгата на Джордж Оруел „1984“, в която жителите на страната Първа писта (част от империята Океания), в която живее протагонистът са подложени на постоянно видеонаблюдение навсякъде. В първия сезон излъчван в САЩ зрителите определят отпадането на участници (както е и в българската версия), а в следващите – самите участници се самоизключват. Други предавания, които могат да бъдат посочени, като примери, са „Стар Академи“ (Академия за звезди) и „Страх“ („Fear Factor“). Под въпрос е дали предавания от типа на „Стани богат“ спадат към този жанр.

Предавания за запознанства

В този подтип спадат предавания като „Джо Милионера“, където главният участник избира подходящ за него (или нея) кандидат/ухажор – за интимна връзка, за секс или дори за брак. Началото е поставено от „Дъ Дейтинг Гейм“ („The Dating Game“ букв. „Игра за срещи“) през 60-те години на 20 век.

Спортни предавания

Този тип предавания наема спортисти, които участват в дадено спортно състезания по време на шоуто. Въпросният спорт е по-скоро индивидуален, отколкото групов, като целта е победителят (или победителите, ако има разделение, като при борбата например) да е един в края на сезона. Пример тук е „Универсален боец“ („The Ultimate Fighter“).

Вижте също

„Шоуто на Труман“ – филм с Джим Кери и Лора Лини
Мем
Остракизъм
Джей Родригес
„Модерно семейство“ - ситуационна комедия, с елементи на реалити
Бурлеска
Групова психотерапия
„Бягащият човек“ - антиутопия на Стивън Кинг
Трите Хикса
Беатрис Страйт
Мис Пиги
Нешънъл Джиографик (телевизионен канал)
Киберпънк