Реверберация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Реверберация (на английски: Reverberation или разговорно: Reverb) означава, за разлика от ехо, продължително отражение на звукови вълни (звуково отражение) в затворено помещение или естествено ограничено пространство.

Реверберацията играе много важна роля и при работа със сонар, уред, разглеждан от хидроакустиката.

Обща формулировка[редактиране | edit source]

Всеки излъчен звук се отразява от различни повърхности, в зависимост от вида им. Гладки, звукоустойчиви повърхности отразяват звука както огледалотосветлината. При това ъгълът на падане е равен на ъгъла на отражение на звука. При грапави повърхности рефлексията протича в много посоки. Колкото по-грапав е материалът, толкова по-дифузно отразява звука. Степента на отражение е зависима от честотата на вълната и свойствата на материала на отражателната повърхност. Твърдият материал поглъща звуковите вълни много слабо, а мекият — по-силно. В големи зали без поглъщащи повърхности напр. катедрали, закрити басейни или големи пещери лесно се наблюдава реверберация, особено, ако не са взети допълнителни мерки за по-голямо поглъщане.

Реверберацията възниква като следствие на повтарящо се отражение на звука, което отслабва с течение на времето. Отслабването се предизвиква от това, че при всяко отражение една част от енергията се превръща в топлина (понеже няма материал, който да е идеално звуковоустойчив) и от друга страна, при разпространението на звука във въздуха, част от него се загубва (при трептенето на частиците на въздуха се получава триене). Времето, в което нивото на звуковото налягане, след внезапно заглъхване на източника на звука, намалява със 60 децибела, се нарича време на реверберация T60, на английски се означава с главни букви RT (от reverberation time). Едно намаляване със 60 dB отговаря на намаляването на звуковия интензитет до една хилядна част от първоначалната стойност.

Времето на реверберация и зависимостта му от честотата на звука предоставят важна информация за акустиката на едно помещение и пригодността му за речеви и музикални представления. Ако едно помещение има условия за много реверберация, тогава то е негодно за речеви представления. Колкото по-кратко е времето на реверберация, толкова по-добре ще се чува и разбира речта в това помещение. За музикални представления е желателно да се подбират големи помещения със голяма реверберация. Така звукът звучи по-естествено, а някои неточности в изпълнението могат да останат незабелязани. За камерна музика се препоръчва време на реверберация от 1,2 до 1,6 s, за оркестрова музика 1,7 до 2,2 s, за органна музика — още повече.

Радиус на реверберация (отзвучаване)[редактиране | edit source]

Ако слушателят се намира в помещение, в близост до източника на звука, тогава директният звук надделява над индиректния. (Индиректният звук е този, който достига слушателя след отражение; реверберацията принадлежи към индиректния звук.)

Тъй като директният звук отслабва с отдалечаване от източника на звуковите вълни (с около 6 dB при удвоено разстояние), а дифузният звук (сумата на отраженията на звука в цялото помещение) остава константен, то се определя едно разстояние от източника на звука, при което двата вида звук са еднакво силни. Това разстояние се нарича радиус на реверберация rH и се пресмята със следната формула на Себин:


r_H \approx 0,057 \cdot \sqrt \frac{V}{T_{60}}
  • радиус на реверберация rH (в метри)
  • обем на помещението V (в кубически метри)
  • време на реверберация T60 (в секунди)

Изкуствена реверберация[редактиране | edit source]

Техника, която може да създава „изкуствена“ реверберация, може да изпълнява две функции:

  • създаване на ефект, напомнящ естесвеното звучене на различни помещения,
  • създаване на изкуствен ефект, който не съществува по такъв начин в природата.

При създаването на ефект, напомнящ естественото звучене на различни помещения, сигналът така се променя, че слушателят остава с впечатлението, че той е възникнал в определено помещение (ambience), а не в студио. Ако има повече сигнали, тогава рядко се обработва всеки сигнал поотделно с точно същия ефект, защото не би се усетила пространствената дълбочина на звука. Дълбочина се постига с обработка на времето, интензитета на реверберацията и нейната характеристика, като отделните сигнали се поставят на преден или по-заден фон.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nachhall“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.