Резиденция Ансбах
| Резиденция Ансбах | |
 | |
 Местоположение в Ансбах | |
| Местоположение | Ансбах, Федерална република Германия |
|---|---|
| Архитект | Блазиус Берварт |
| Стил | ренесанс |
| Собственик | Бавария |
| Резиденция Ансбах в Общомедия | |
Резиденция Ансбах (на немски: Residenz Ansbach), известна също като Дворец на маркграфа (на немски: Markgrafenschloß), е дворец в Ансбах, Германия. Служил е като правителствено седалище на маркграфството на Бранденбург-Ансбах. Днес е административното седалище на правителството на Средна Франкония.[1][2][3][4] В голямата зала и оранжерията в градината на резиденцията през две години се провежда музикалния фестивал Седмица на Бах в Ансбах.[5][6]
История[редактиране | редактиране на кода]
Дворецът е разширен от средновековна сграда.[7] От 1398 до 1400 г. Фридрих I, курфюрст на Бранденбург, разширява съществуващото седалище на княжеството до замък, обграден от вода. В северозападното крило на сегашната сграда са запазени конструктивни останки.
Георг Фридрих I, маркграф на Бранденбург-Ансбах, нарежда на швабския архитект Блазиус Берварт (негов главен архитект от 1563 до 1580 г.) да построи дворец. Резиденцията е построена в ренесансов стил в периода от 1565 до 1575 г. Голяма зала е построена от 1565 до 1575 г., сега наричана „Готическа зала“ заради нейния ребрест свод. В Готическата зала се съхранява най-голямата колекция от фаянс и порцелан на бившата фабрика Ansbacher Manufaktur.[7]
Един век по-късно основната конструкция е извършена от Габриел де Габриели (1694–1716), от Карл Фридрих фон Зоха (1719–1730) и от Леополд Рети (1731–1749). Между 1705 и 1738 г. сградата е променена до днешния си вид.[7][8]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Габриел де Габриели създава преди 1709 г. югоизточното крило с главната фасада в стил, подобен на виенския барок. Интериорът датира от 1734 до 1745 г. и е дело на архитекта Леополдо Рети. Карло Карлоне създава фреска на тавана на Празничната зала. Майсенският порцелан е изложен в Залата на огледалата.[4]
Интериорът на двореца разполага с огледална зала с елементи на френско рококо; голямата зала е снабдена с боядисан таван, а стаите са оборудвани с порцеланови плочки от местната мануфактура от XVIII век. към резиденцията има градина, която е изградена през XVI век и модифицирана през XVIII век с оранжерия.[4]
Дворецът разполага с богато обзаведени парадни стаи на първия етаж. През 1791 г. Карл Август фон Харденберг, представител на Прусия в Ансбах, добавя заседателни зали и библиотека.[9] От 1806 г., след като кралското баварско правителство започва да функционира в Ансбах, стаите на първия етаж на замъка са превърнати в офиси, докато стаите на другите етажи остават непроменени. Между 1962 и 1974 г. са завършени последните големи ремонти на замъка. Баварската администрация на държавните дворци, градини и езера отговаря за сградите и музея.[9]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Rembrant Fiedler, Zur Tätigkeit des Baumeisters Gabriel de Gabrieli in Wien und Ansbach. Бамберг, 1993. (Дисертация от Вюрцбургския университет)
- Christoph Graf von Pfeil, Die Möbel der Residenz Ansbach . Verwaltung der Staatlichen Schlösser, Gärten und Seen, Kataloge der Kunstsammlungen. Престел: Мюнхен/Лондон/Ню Йорк, 1999. ISBN 3-7913-2078-5
- Christoph Graf von Pfeil, Residenz Ansbach mit Hofgarten und Orangerie . Verwaltung der Staatlichen Schlösser, Gärten und Seen. Мюнхен, 2005;ISBN 3-932982-58-4
- Josef Maier, Residenzschloß Ansbach. Gestalt und Ausstattung im Wandel der Zeit . Yearbook of the Historischer Verein für Mittelfranken 100. Ансбах, 2005. ISBN 3-87707-660-2
- Wolfgang Wüst, Leben zwischen höfischem Luxus und ökonomischer Enge. Die Residenzen der Bischöfe von Augsburg und der fränkischen Hohenzollern im Absolutismus, в: Zeitschrift des Historischen Vereins für Schwaben 99 (2006) ps. 111–134. ISBN 3-89639-558-0
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Veranstaltungsorte and Parkmöglichkeiten // Official website of Bochwoche Ansbach. Посетен на 7 October 2012.
- ↑ Theater Ansbach // Official website of Bochwoche Ansbach. Посетен на 10 October 2012.
- ↑ St. Johannis // Official website of Bochwoche Ansbach. (на френски)
- ↑ а б в Spaltro, Kathleen, Bridge, Noeline. Royals of England: A Guide for Readers, Travelers, and Genealogists. iUniverse, 2005. ISBN 9780595373123. с. 262. Посетен на 16 September 2012.
- ↑ Bachwoche Ansbach // Dradio.de. Посетен на 10 October 2012.
- ↑ Orangerie im Hofgarten // Official website of Bochwoche Ansbach. Посетен на 10 October 2012.
- ↑ а б в Ansbach Residenz // Bayerische Schlösserverwaltung. Посетен на 10 October 2012.
- ↑ Prunksaal im Markgräflichen Schloss // Official website of Bochwoche Ansbach. Посетен на 10 October 2012.
- ↑ а б Die Markgrafenresidenz als Denkmal // Regierung von Mittelfranken. Архивиран от оригинала на 2020-06-29. Посетен на 16 September 2012.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ansbach Residenz Verwaltung der Staatlichen Schlösser, Gärten und Seen
- Prunksaal im Markgräflichen Schloss Bachwoche Ansbach (de)
- Orangerie im Hofgarten Bachwoche Ansbach (de)
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ansbach Residence в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |