Резолюция 232 на Съвета за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Small Flag of the United Nations ZP.svg
ООН Съвет за сигурност
Резолюция 232
Дата 16 декември 1966 г.
Заседание 1340
Код S/RES/232 (Документ)
Вот Symbol support vote.svg 11Symbol neutral vote.svg 4Symbol oppose vote.svg 0
Предмет Положението в Южна Родезия
Резултат Приета

Съветът за сигурност в състав от 1966 г.:

постоянни членове
 ROC  FRA  GBR  USA  SUN
непостоянни членове
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Резолюция 232 на Съвета за сигурност на ООН е приета на 16 декември 1966 г. по повод положението в Южна Родезия след обявената от непризнатото ѝ правителство едностранна декларация за независимост на колонията от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Като припомня своите резолюции 216 и 217 от 1965 г. и в частност призива си към всички държави за прекратяване на икономическите отношения с расисткото правителство на малцинството в Южна Родезия и като дава израз на безпокойството си от факта, че мерките, предприети от Съвета и администриращите власти, не са успели да сложат край на въстанието в Южна Родезия, с Резолюция 232 Съветът за сигурност постановява всички държави – членки на ООН, да преустановят вноса на своя територия на азбест, желязна руда, хром, чугун на блокове, захар, тютюн, мед, месо, месни продукти, необработени и обработени животински кожи, които произхождат от Южна Родезия и са изнесени от територията ѝ след датата на резолюцията, и да вземат мерки срещу всяка дейност на свои граждани, целяща да осъществи внос на тяхна територия на такива стоки от Южна Родезия. Резолюцията забранява доставките за Южна Родезия на оръжия, амуниции, снаряжения, бойна техника, техника за производство на оръжие и снаряжение, както и бойни моторни и въздушни превозни средства и части за тяхната поддръжка. Изключение Резолюция 232 прави за тези от изброените стоки, които се внасят съгласно договори, сключени преди датата на резолюцията.

Резолюция 232 е приета с мнозинство от 11 гласа, като представителите на България, Франция, Мали и Съветския съюз гласуват „въздържали се“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) UNSCR. Resolution 232

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]