Резолюция 253 на Съвета за сигурност на ООН

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Small Flag of the United Nations ZP.svg
ООН Съвет за сигурност
Резолюция 253
Дата 29 май 1968 г.
Заседание 1428
Код S/RES/253 (Документ)
Вот Symbol support vote.svg 15Symbol neutral vote.svg 0Symbol oppose vote.svg 0
Предмет Положението в Южна Родезия
Резултат Приета

Съветът за сигурност в състав от 1968 г.:

постоянни членове
 ROC  FRA  GBR  USA  SUN
непостоянни членове
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Резолюция 253 на Съвета за сигурност на ООН е приета единодоушно на 29 май 1968 г. по повод положението в Южна Родезия след обявената от непризнатото ѝ правителство едностранна декларация за независимост на колонията от Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Като припомня предишните си резолюции по въпроса, отбелязвайки със съжаление, че мерките, които е предприел, не са сложили край на метежа в Южна Родезия, и като осъжда жестоките екзекуции, извършени от непризнатото правителство на Южна Родезия, с Резолюция 253 Съветът за сигурност налага мащабни икономически санкции срещу Южна Родезия, включващи:

  1. забрана за всички държави-членки на ООН, да внасят на своя територия всякакви стоки и продукти, които произхождат от Южна Родезия и са експортирани от територията ѝ след приемането на резолюцията;
  2. задължение за държавите членки да прекратят всякакви дейности на техни граждани и на тяхна територия, чрез които се цели да бъде осъществен внос на стоки и продукти, произхождащи от Южна Родезия и експортирани от територията ѝ след приемането на резолюцията;
  3. забрана върху превоза чрез кораби или самолети, регистрирани на територии на държави членки или чартирани от техни граждани, и върху превоза чрез средства за наземен транспорт през техни територии на всякакви стоки и продукти, произхождащи от територията на Южна Родезия и изнесени от територията ѝ след приемането на резолюцията;
  4. забрана върху продажбата и изпращането от техни граждани или от тяхна територия на стоки и продукти (независимо от техния произход, но с и с изключение на такива, предназначени за медицински и образователни цели) до лица и органи в Южна Родезия, или до други лица и органи за целите на търговски операции, извършвани в Южна Родезия или от нейната територия;
  5. забрана върху превоза чрез кораби или самолети, регистрирани на територии на държави членка или чартирани от техни граждани, и върху превоза чрез средства за наземен транспорт през техни територии на всякакви стоки и продукти, предназначени за лица и органи в Южна Родезия, или предназначени за други лица и органи за целите на търговски операции, извършвани в Южна Родезия или от нейната територия;
  6. забрана за държавите членки и техните граждани да прехвърлят каквито и да е инвестиционни капитали или други финансови и икономически ресурси към режима в Южна Родезия или към търговските, промишлените и комуналните предприятия, в това число и към туристическите предприятия, намиращи се в Южна Родезия, като изключения се предвиждат единствено за финансови средства, предназначени за изплащане на пенсии или за медицински и образователни цели, за информационни материали и, в случай на хуманитарна криза, на продоволствени доставки;
  7. забрана за държавите членки да допускат на своя територия, освен по хуманитарни причини, лица, пътуващи с южнородезийски паспорт, независимо от датата на издаването му, или с еквивалентен документ, издаден от или от името на незаконния режим в Южна Родезия;
  8. забрана за държавите членки да допускат на своя територия лица, за които има основание да се предполага, че пребивават обичайно в Южна Родезия, или за които има основание да се предполага, че съдействат по някакъв начин на незаконния режим в Южна Родезия или го окуражават по някакъв начин, или за които има основание да се предполага, че подкрепят незаконните действия на режима в Южна Родезия или всякакви други действия, които имат за цел да се заобиколят мерките, въведени от Съвета с резолюции 232 и 253;
  9. задължение за всяка държава членка да възпрепятства авикомпаниите, учредени на нейна територия, самолетите, регистрирани на нейна територия, и самолетите, които са чартирани от нейни граждани, да извършват полети от или до територията на Южна Родезия, или да се обвързват с авиокомпании или самолети, регистрирани на територията на Южна Родезия;
  10. призив към държавите членки да предприемат мерки за възпрепятстване дейността на онези граждани и лица, намиращи се на тяхна територия, които имат за цел да популяризират, съдействат или улеснят емиграцията в Южна Родезия, с цел прекратяване на тази емиграция;
  11. отзоваване на всички чуждестранни консулски и търговски представителства, намиращи се на територията на Южна Родезия.

Съветът предлага на държавите членки, на Организацията на обединените нации, на специализираните ѝ учреждения и на всички международни организации в рамките на ООН да оказват засилена подкрепа на Замбия, за да ѝ се помогне да разреши специфичните икономически проблеми, произтичащи от изпълнението на резолюцията, пред които страната би могла да се изправи.

Резолюция 253 осъжда политическите репресии, извършвани от режима в Южна Родезия, включващи арести, интерниране, процеси и екзекуции, като нарушаващи фундаменталните права и свободи на народа на Южна Родезия, и призовава всички държави членки да оказват материална и морална подкрепа на народа на Южна Родезия в борбата му за права, свобода и независимост, която борба резолюцията признава за законна, легитимна и намираща се в съответствие с Устава на ООН и с резолюциите на Общото събрание срещу незаконния режим в Южна Родезия.

С Резолюция 253 Съветът за сигурност не пропуска да изкаже съжаление от факта, че някои страни не са изпълнили постановленията на предишните резолюции на Съвета, отнасящи се до положението в Южна Родезия, и порицава в частност онези от тях, които не са прекратили търговските връзки с южнородезийския режим и са продължили да му оказват икономическа и политическа подкрепа.

Потвърждавайки още веднъж основната отговорност на правителството на Обединеното кралство в качеството му на администрираща власт в Южна Родезия, състояща се в това да се даде възможност на народа на Южна Родезия да достигне до самоопределение и независимост, и в частност отговорността му за регулирането на положението в Родезия, Резолюция 253 призовава Обединеното кралство да обезпечи това, че няма да бъде направено никакво регулиране на въпроса, което не зачита мнението на народа на Южна Родезия, и в частност това на политическите партии, застъпващи се власт на мнозинството, и че то ще е приемливо за народа на Южна Родезия в своята цялост.

Резолюция 253 изисква държавите членки и международните организации да докладват на генералния секретар за мерките, които са предприели в изпълнение на резолюцията, като подадат първите си доклади не по-късно от 1 август 1968 г., а генералният секретар да докладва за изпълнението на резолюцията пред Съвета до 1 септември 1968 г. Във връзка с това резолюцията учредява комитет, който да разгледа тези доклади и да изисква всякаква допълнителна информация от държавите и организациите, отнасяща се до тяхната търговия или до дейности на техни граждани и на тяхна територия, които биха могли да представляват нарушение на резолюцията.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) UNSCR. Resolution 253

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]