Рекс Стаут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Рекс Стаут
американски писател
Rex Stout 1975.jpg
Роден
Починал
27 октомври 1975 г. (88 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия писател
Литература
Псевдоним Еванс Дей
Период 1934–1975
Жанрове криминална литература
Семейство
Съпруга Фей Кенеди (1916-1932)
Пола Хофман (1932-1975)
Деца Барбара, Ребека

Уебсайт Страница в IMDb
Рекс Стаут в Общомедия

Рекс Тодхънтър Стаут (на английски: Rex Todhunter Stout) (18861975), с псевдоним Еванс Дей (на английски: Evans Day) е американски писател.

Автор е на повече от 70 детективски романа, в 46 от които главен герой е ексцентричният, дебел пияч на бира и чревоугодник Ниро Улф, частен детектив, чийто остроумен сътрудник и партньор в разкриване на престъпления е Арчи Гудуин.

Стаут започва литературната си кариера като писател за деца, публикувайки сантиментални и приключенски романи, както и някои полукриминални истории, но след 1938 г. цялото му творчество е в областта на детективския роман.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Рекс Стаут е роден на 1 декември 1886 г. в Нобълсвил, Индиана. Той е син на Джон Уолъс Стаут и Лусета Елизабет Тодхънтър, които били квакери. Завършва гимназия в Топика, Канзас и Университета на Канзас в Лоурънс. От 1906 до 1908 г. служи като юнга-доброволец във военноморските сили на САЩ, на яхтата на президента Теодор Рузвелт. От 1916 до 1927 г. работи като помощник в канцелария, продавач, счетоводител и управител на хотел. Стаут изобретява банкова система за ученици, въведена в 400 града на САЩ. През 1916 г. се жени за Фей Кенеди от Топика, Канзас. Разделят се през 1933 г. и същата година Стаут се жени за Пола Хофман от Виена.

Първите романи на Стаут се появяват през второто десетилетие на 20-ти век в „Ол-стори Магазин“ (All-Story Magazine): „Нейният забранен рицар“ (1913), „Под Андите“ (1914), „Награда за принцесата“ (1914), „Великата легенда“ (1916). Той продължава да издава статии и разкази в различни списания. През 1927 г. става професионален писател. През 1929 г. Стаут изгубва парите, които спечелва като бизнесмен. След публикуването на 4 умерено успешни романа, сред които „Като бог“ (1929) – необикновен психологически роман, написан във второ лице, Стаут се обръща към формата на детективския роман. Негово голямо постижение е Ниро Улф, 286-фунтов (130 kg) детектив. Дневната консумация на бира от Улф е удивителна, той има жълта копринена пижама и обича орхидеи. Той е чревоугодник, който изяжда 8-фунтова (4 kg) гъска за 1 ден. Гудуин се появява за пръв път в романа на Стаут „Фер-дер-ланс“ (1934) и функцията му е да подтиква огромния си работодател към действие. Този роман първоначално излиза като подлистник на съботния „Ивнинг поуст“ (Saturday Evening Post). Последван е от „Лигата на уплашените мъже“ (1935). Х. Р. Ф. Кийтинг, критик и известен автор на детективски романи, го включва сред 100-те най-добри криминални и детективски романи, издавани изобщо. Книгата е екранизирана през 1937, режисьор е Алфред Е. Грийн. „Запознайте се с Ниро Улф“ (1936) е изненадващ успех, главната роля се изпълнява от Едуард Арнолд. И в двата филма Лайънъл Стендър играе Арчи Гудуин, но във втория филм Арнолд е заменен от Уолтър Конъли. „Едва ли публиката обича да гледа герой, който само седи и мисли“, остро пише критик във „Вараяти“ (Variety).

Феноменално дебелият частен детектив обаче спечелва широка популярност още от самото начало. Стаут е плодовит писател – пише по един роман за Ниро Улф годишно, а от 40-те години – понякога и по няколко – до края на живота си. По време на писателската си кариера, Стаут става майстор на различни литературни форми, включително късия разказ, романа и научната фантастика, като сред тях е първият политически трилър „Президентът изчезва“ (1934), в който изчезването на президента на Щатите предизвиква криза в близкото бъдеще. В една от по-ранните си творби, „Под Андите“ (1914, „Ол-стори Магазин“), Стаут описва един изгубен подземен свят с инки-джуджета.

По време на Втората световна война, Стаут изоставя на заден план писането на детективски романи, присъединява се към организацията „Борба за свобода“ и пише пропаганда. Той е водещ на три седмични радио-предавания и координира доброволческите служби на американските писатели, за да подпомогне военните усилия. След войната Стаут се връща към своите романи за Ниро Улф и поема ролята на джентълмен-фермер в своето имение при Хай Мийдоус в Брустър, северно от Ню Йорк. Бил е председател на Авторската гилдия (Съюза на американските писатели) и на организацията на писателите на детективски романи. От втората организация получава Наградата за голямо майсторство през 1959 г. Стаут провежда активна либерална дейност и пренебрегва призовките от Комисията за антиамериканска дейност към Белия дом в разгара на маккартизма. През следващите години той разваля приятелството си с много свои приятели-либерали, защото заема позицията на ястребите по отношение войната във Виетнам – неговото презрение към комунизма често проличава в творбите му.

Рекс Стаут умира на 27 октомври 1975 г.

През 1978 г. организацията „The Wolfe Pack“ учредява в чест на писателя наградата „Ниро“ за най-добър криминален роман.

Писателят Робърт Голдсбъроу продължава приключенията на детектива Ниро Улф в края на 80-те години.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]