Римски договори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Римски договор)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Договорите от Рим са два договора на Европейския съюз, подписани на 25 март 1957 г. в Рим. И двата договора са подписани от 6 държави: Белгия, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция.

С първия договор се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), а с втория – Европейската общност за атомна енергия (Евратом). Това са първите международни организации, основани на принципа за наднационалност, след създаването на Европейската общност за въглища и стомана няколко години по-рано.

Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г., като в договора за ЕИО са внасяни многобройни поправки. Оттогава името е променено от Договор за създаване на Европейската икономическа общност на Договор за създаване на Европейската общност. Договорът за Евратом не е променян значително предвид чувствителността на европейската общественост относно атомната енергетика.

Договорите предвиждат създаването на общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки (ЕИО), изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомната енергия (Евратом).

Наред с учредителните Договори от Рим е сключена конвенция относно общите за 3-те общности Европейски съд и Европейски парламент.

История[редактиране | редактиране на кода]

Успешното развитие на Европейската общност за въглища и стомана създава база за по-нататъшно развитие на многостранната интеграция. През 1955 г. е съставена комисия от правителствени представители под председателството на белгийският външен министър Пол-Анри Спаак. Комисията е упълномощена да изготви доклад за понататъшни стъпки в посока интеграция в икономическата сфера.

Великобритания, поканена на разговорите, се оттегля защото не вижда шансове да наложи своите виждания за създаване на свободна търговска зона.

„Комисията Спаак“ постига съгласие и договорите за създаване на Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия се подписват на 25 март 1957 г. в Рим от 6-те страни-членки на ЕОВС и влизат в сила на 1 януари 1958 г.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Договорът за създаване на Европейската икономическа общност съдържа 314 текста, обхванати в четири групи и уводни разпоредби; 3 материални норми и 4 заключителни разпоредби. Договорът предвижда премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика.

Повечето от договорните условия са посветени именно на целта за създаване на митнически съюз и постепенното изграждане на общ пазар. Клаузите за координиране на икономическата и валутна политика, както и другите сфери, като например аграрната, транспортна или определени аспекти на социалната политика, остават твърде общи.

Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия съдържа 255 текста, обхванати в четири групи.

Договорите поставят началото на процеса на многостранна /многонационална/ интеграция, който променя напълно политическия, икономическия и социалния живот на целия континент.

Създават се напълно нови по вид и съдържание институции, които са различни от тези на националната държава и непознати в международната политика. Европейските институции работят помежду си по уникален и неповторим начин. Наред с това те са подложени на постоянни промени в институционално, процесуално и съдържателно измерение.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]