Рифска република
| Рифска република ⵜⴰⴳⴷⵓⴷⴰ ⵏ ⴰⵔⵔⵉⴼ Tagduda n Arrif | |
| 1921 – 1926 | |
 Знаме  Герб | |
 Територията на Испанско Мароко под контрола на Рифската република. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Аждир |
| Официален език | рифски |
| Религия | ислям |
| Форма на управление | република |
| Президент | |
| 1921 – 1926 | Абд ел-Крим |
| Министър-председател | |
| 1923 – 1926 | Хаж Хатми |
| История | Период между световните войни |
| Основаване | 18 септември 1921 г. |
| Разпадане | 27 май 1926 г. |
| Площ | |
| 34 631 km² | |
| Валута | рифан |
| |
| Рифска република в Общомедия | |
Рифската република (на берберски: ⵜⴰⴳⴷⵓⴷⴰ ⵏ ⴰⵔⵔⵉⴼ, Tagduda n Arrif, официално Конфедеративната република на племената на Риф) е бивша република в северните части на Мароко, която съществува от 1921 до 1926 г. Създадена е през септември 1921 г., когато народите от региона Риф се вдигат на бунт и обявяват независимостта си от испанската окупация, както и от мароканския султан – Мулай Юсуф.[1][2][3]
Профил[редактиране | редактиране на кода]
Столицата на републиката е град Аждир, валутата ѝ е рифан, националният ден на независимостта ѝ е 18 септември, а населението ѝ е оценено на около 550 000 души. Независимостта на Рифската република е провъзгласена на 18 септември 1921 г., като Абд ел-Крим става президент. Формално републиката е учредена на 1 февруари 1923 г. с държавен глава Абд ел-Крим. Министър-председател от юли 1923 до 27 май 1926 г. е Хаж Хатми, а генерал Дрис Рифи Темсамани е обявен за баша или губернатор на Рифкста република. Тя се разпада на 27 май 1926 г. в резултат на испански и френски окупационни сили, след дългите и кръвопролитни битки в Рифската война, където се използват немски химически оръжия срещу берберите от испанците.
История[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че берберите устояват на френските и испанските набези в Мароко, те са неспособни да консолидират силата си и многократно се връщат към етнически борби и племенни разделения. Бунтът, последвал Феския договор от 1912 г., се проваля, защото племенните съюзи срещу французите се разпадат след няколко месеца.
Абд ел-Крим, бивш кадия, става водач на берберите в Риф. Веднъж устроил властта и командването, той побеждава многократно испанците и ги изтласква назад. Той иска да създаде стабилна държава за берберите, която да ги защитава за дългите години борба. Изпраща дипломатически представители до Лондон и Париж в опит да установи дипломатически отношения с Европа.
Към края на 1925 г. французите и испанците създават съвместна група от половин милион души, подкрепяни от танкове и самолети.[4] Понякога испанците използват химически оръжия, проектирани от немците. През май 1926 г. Рифската република се разпада, но рифските партизани продължават да се бият до 1927 г.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Day, Richard B., Gaido, Daniel. Discovering Imperialism: Social Democracy to World War I. BRILL. ISBN 9004201564. p. 549. (на английски)
- ↑ Wyrtzen, Jonathan. Making Morocco: Colonial Intervention and the Politics of Identity. Cornell University Press. ISBN 9781501704246. p. 183. (на английски)
- ↑ Hall, John G., Publishing, Chelsea House. North Africa. Infobase Publishing. ISBN 9780791057469. p. 62. (на английски)
- ↑ Slavin, David H. The French Left and the Rif War, 1924 – 25: Racism and the Limits of Internationalism. Journal of Contemporary History. Т. 26. януари 1991. DOI:10.1177/002200949102600101. с. 5 – 32.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rif Republic в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |