Рифска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рифска република
ⵜⴰⴳⴷⵓⴷⴰ ⵏ ⴰⵔⵔⵉⴼ
Tagduda n Arrif
1921 – 1926
Знаме
Знаме
    
Герб
Герб
Територията на Испанско Мароко под контрола на Рифската република.
Територията на Испанско Мароко под контрола на Рифската република.
Континент
Столица Аждир
Eзици
Официални рифски
Религия ислям
Форма на управление република
Президент
1921 – 1926 Абд ел-Крим
Министър-председател
1923 – 1926 Хаж Хатми
История Период между световните войни
Основаване 18 септември 1921 г.
Разпадане 27 май 1926 г.
Валута рифан
Предшественик
Испанско Мароко Испанско Мароко
Наследник
Испанско Мароко Испанско Мароко
Рифска република в Общомедия

Рифската република (на берберски: ⵜⴰⴳⴷⵓⴷⴰ ⵏ ⴰⵔⵔⵉⴼ, Tagduda n Arrif, официално Конфедеративната република на племената на Риф) е бивша република в северните части на Мароко, която съществува от 1921 до 1926 г. Създадена е през септември 1921 г., когато народите от региона Риф се вдигат на бунт и обявяват независимостта си от испанската окупация, както и от мароканския султан – Мулай Юсуф.[1][2][3]

Профил[редактиране | редактиране на кода]

Столицата на републиката е град Аждир, валутата ѝ е рифан, националният ден на независимостта ѝ е 18 септември, а населението ѝ е оценено на около 550 000 души. Независимостта на Рифската република е провъзгласена на 18 септември 1921 г., като Абд ел-Крим става президент. Формално републиката е учредена на 1 февруари 1923 г. с държавен глава Абд ел-Крим. Министър-председател от юли 1923 до 27 май 1926 г. е Хаж Хатми, а генерал Дрис Рифи Темсамани е обявен за баша или губернатор на Рифкста република. Тя се разпада на 27 май 1926 г. в резултат на испански и френски окупационни сили, след дългите и кръвопролитни битки в Рифската война, където се използват немски химически оръжия срещу берберите от испанците.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че берберите устояват на френските и испанските набези в Мароко, те са неспособни да консолидират силата си и многократно се връщат към етнически борби и племенни разделения. Бунтът, последвал Феския договор от 1912 г., се проваля, защото племенните съюзи срещу французите се разпадат след няколко месеца.

Абд ел-Крим, бивш кадия, става водач на берберите в Риф. Веднъж устроил властта и командването, той побеждава многократно испанците и ги изтласква назад. Той иска да създаде стабилна държава за берберите, която да ги защитава за дългите години борба. Изпраща дипломатически представители до Лондон и Париж в опит да установи дипломатически отношения с Европа.

Към края на 1925 г. французите и испанците създават съвместна група от половин милион души, подкрепяни от танкове и самолети.[4] Понякога испанците използват химически оръжия, проектирани от немците. През май 1926 г. Рифската република се разпада, но рифските партизани продължават да се бият до 1927 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Day, Richard B., Gaido, Daniel. Discovering Imperialism: Social Democracy to World War I. BRILL. ISBN 9004201564. с. 549.
  2. Wyrtzen, Jonathan. Making Morocco: Colonial Intervention and the Politics of Identity. Cornell University Press. ISBN 9781501704246. с. 183.
  3. Hall, John G., Publishing, Chelsea House. North Africa. Infobase Publishing. ISBN 9780791057469. с. 62.
  4. Slavin, David H. (януари 1991), "The French Left and the Rif War, 1924 – 25: Racism and the Limits of Internationalism", Journal of Contemporary History 26 (1): 5 – 32, doi:10.1177/002200949102600101, https://www.jstor.org/pss/260628 
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Rif Republic“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.