Рихард Руоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ричард Руоф)
Рихард Руоф
германски генерал

ЗваниеГенерал-полковник
Години на служба1904 1918; 1919 – 1944 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиетанкови войски
Командвания17 армия
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
НаградиРицарски кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
20 март 1967 г. (83 г.)
Рихард Руоф в Общомедия

Рихард Руоф (на немски: Richard Ruoff) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Рихард Руоф е роден на 18 август 1883 г. в Месбах, Германска империя. През 1903 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война и до края ѝ е адютант, генералщабен офицер и командир на 3-ти батальон от полка му.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След войната се присъединява към Райхсвера, където служи в различни армейски части. На 1 април 1936 г. е издигнат в чин генерал-майор, а на 1 март 1938 г. в генерал-лейтенант и в същото време началник-щаб на 5 армейска група.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война, през 1940 г. е командир на 5-и корпус дислокиран във Франция. На 8 януари 1942 г. поема командването на 4-та танкова армия, от състава на група армии „А“ сформирана от частите на Група армии „Юг“, по време на лятната офанзива. Между 1 юни 1942 и 24 юни 1943 г. е командир на 17 армия, също част от група армии „А“. На 3 юни през същата година оглавява командването на Италианския експедиционен корпус (на италиански: Corpo di Spedizione Italiano in Russia), дислокиран в Русия. От юни до юли 1942 г. немската 17 армия, италианския корпус и румънската 3-та армия са реорганизирани като група армии „Руоф“ (Heeresgruppen Ruoff). От края на юли отново командир на 17 армия, тъй като италианските части са прехвърлени към група армии „Б“ (Heeresgruppen B).

В края на лятото на 1942 г. групата армии и неговата армия атакуват петролните находища в Кавказ, СССР. Не след дълго, обаче, от декември германските и италианската части по фланговете са унищожени, а 6 армия попада под обкръжение при Сталинград.

По-късно, преди началото на съветската лятна офанзива група армии „Б“ е принудително изтеглена от южната част на Русия, а Руоф и 17-а армия остават до последно да държат предмостието на река Кубан. На 1 юли 1943 г. е отстранен от командване и до края на войната е зачислен към резерва.

Следвоенни години[редактиране | редактиране на кода]

След войната живее в близост до езерото Бодензе, а по-късно и в Тюбинген. Умира на 30 март 1967 г. в Тюбинген, Германия.[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • ((en)) Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany, Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3790902845.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fellgiebel, Walther-Peer. Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas, 2000. ISBN 3-7909-0284-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]