Ромил Видински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Свети Ромил Видински е български православен монах и светец.

Родно място на Ромил е град Бдин (днешен Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При Св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново. В манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, били известни на всички братя в търновската Света гора и в местността Устие, обитавани от множество монаси, които започнали да го наричат Калороман по гръцки или Добрият Роман на български.

Ромил научава, че известният подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание свети Григорий Синаит е пристигнал да живее на българска земя в местността Парория (пригранична – на границата между България и Византия). Роман оставя всичко и заминава при Григорий Синаит, където е приет добре и е обучен в добродетели на истинския духовен живот.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но желанието за парорийното усамотение и безмълвие го връщат отново в Парория, където приема велика монашеска схима с името Ромил. После заминава с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонската Света гора, където в местността Мелания се подвизава много време и събира монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. Ромил, като мнозина други, е принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, където скоро след това починал на 16 януари 1385 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пространно житие на Ромил Видински от Григорий Доброписец. Прев. Кл. Иванова и М. Спасова. – В: Стара българска литература. Т. 4. Житиеписни творби. С., 1986, 89-108.
  • Жития на светиите. С., 1991.
  • Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]