Рудолф Погачер
| Рудолф Погачер Rudolf Pogatscher | |
| австро-унгарски дипломат | |
| Роден |
Санкт Маргаретен на Рааб, Австрийска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Хайнрих Погачер |
Рудолф Погачер (на немски: Rudolf Pogatscher) е австро-унгарски дипломат, работил на Балканите във втората половина на XIX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 31 юли 1859 година в Санкт Маргаретен, Щирия, Австрия. Учи в Ориенталската академия. На 8 август 1882 година полага изпит за консулски стажант и започва стаж в Генералното консулство в Пловдив, Източна Румелия, на 26 септември 1882 година. На 24 септември 1887 година е назначен в почетното консулско агентско в Бургас, Княжество България. На 23 декември 1887 година става ръководител на вицеконсулството във Варна, като е назначен на 26 март 1888 година.[2]
На 4 август 1888 година е преместен като изпълняващ длъжността консул в Битоля, Османската империя, и е назначен на 4 декември 1888 година. От 21 октомври до 16 декември 1891 година замества ръководителя в консулството в Солун.[2]
На 26 декември 1891 година става драгоман в Цариград, като на 10 март 1893 година става трети драгоман с титлата секретар на легацията. На 5 октомври 1893 година става консул, на 23 ноември 1894 година втори драгоман и на 17 март 1897 година първи драгоман и секретар на легацията. На 18/30 октомври 1898 се жени за Евфросиния Иримеско в Яш.[2]
На 5 февруари 1902 година е извикан в Министерството на външните работи и назначен на 10 март 1902 година. От 10 септември 1905 година е извънреден пратеник и пълномощен министър. В 1906 година влиза в ръководството на Секция I (Югоизточния отдел), а в 1907 година я оглавява. От 30 ноември 1908 година е таен съветник. От 21 октомври 1913 година Погачер е главен ръководител на Секции I, II, III, IV и V и Отдел 5 на Политическата секция. След окупацията на Сърбия през Първата световна война е председател на Комисията за разглеждане и използване на сръбските архиви. В 1916 година му е възложена документирането на преговорите, свързани с мирните договори. Участва в изготвянето на Брест-Литовския мирен договор в 1918 година. Пенсиониран е по собствено желание на 1 декември 1918 година.[2]
В началото на януари 1921 година е реактивиран от федералния канцлер и външен министър на Република Австрия Михаел Майр и работи като негов съветник по външната политика с ранг началник на секция.[2] Получава признание за изграждането на дипломатическата служба на Първата австрийска република.[1] Пенсионира се на 31 декември 1924 година.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Pogatscher, Rudolf // Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 Online-Edition und Österreichisches Biographisches Lexikon ab 1815 (2. überarbeitete Auflage – online). Посетен на 28 април 2015.
- 1 2 3 4 5 6 7 Deusch, Engelbert. Die effektiven Konsuln Österreich (-Ungarns) von 1825–1918 : Ihre Ausbildung, Arbeitsverhältnisse und Biografien. Köln, Weimar, Wien, Böhlau Verlag, 2017. ISBN 9783205204930. S. 527. (на немски)
| Каетан Загорски | → | битолски австро-унгарски консул (1888 – 1891) |
→ | Викторин фон Борек |
