Направо към съдържанието

Русенски университет

Русенски университет
„Ангел Кънчев“
Основан12 ноември 1945 г.;
преди 78 години
 (1945-11-12)
ВидДържавен
Ректоракадемик проф. дтн Христо Белоев
Преподаватели499[1]
Студенти10 000[1]
МестоположениеРусе, Силистра, Разград, Видин, България
Сайтwww.uni-ruse.bg
43.8544° с. ш. 25.9703° и. д.
Местоположение в Русе
Русенски университет
„Ангел Кънчев“
в Общомедия

Русенският университет „Ангел Кънчев е висше училище в гр. Русе.

Той е приемник на Висшия институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство (ВИММЕСС) в Русе, създаден на 12 ноември 1945 г., преименуван впоследствие на Висше техническо училище „Ангел Кънчев“ и преобразуван в университет на 21 юли 1995 г. Част от структурата на университета са филиалите му в Силистра, Разград и Видин. Обучаваните студенти през учебната 2016/2017 г. в редовно и задочно обучение са около 11 000 души.

През 2012 г. Русенският университет е акредитиран от Националната агенция за оценяване и акредитация за срок от 6 години с оценка 9,28, като образователният му капацитет е определен на 15 000 студенти.[2] Университетската система за управление на качеството има издаден международен сертификат за съответствие с изискванията на стандарта ISO 9001:2000.[3] Русенският университет е член на Асоциацията на европейските университети, както и на Конференцията на ректорите на университетите от дунавските страни.

Факултети и катедри

[редактиране | редактиране на кода]
Модерният Корпус 2
Канев център
със зала за пресконференции

Аграрно-индустриален факултет (АИФ)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Земеделска техника
  • Ремонт, надеждност, механизми, машини, логистични и химични технологии
  • Топлотехника, хидравлика и екология
  • Промишлен дизайн

Машинно-технологичен факултет (МТФ)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Технология на машиностроенето и металорежещи машини
  • Материалознание и технология на материалите
  • Техническа механика
  • Машинно инженерство

Факултет Електротехника, електроника и автоматика (ФЕЕА)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Електроснабдяване и електрообзавеждане (ЕЕО)
  • Електроника
  • Телекомуникации
  • Автоматика и мехатроника (АМ)
  • Компютърни системи и технологии (КСТ)
  • Информационни и комуникационни технологии (ИКТ)
  • Интернет и мобилни комуникации (ИМК)

Транспортен факултет (ТФ)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Двигатели и транспортна техника
  • Транспорт
  • Машинознание, машинни елементи и инженерна графика
  • Физика

Факултет Бизнес и мениджмънт (ФБМ)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мениджмънт и бизнес развитие
  • Икономика
  • Европеистика и международни отношения

Факултет Природни науки и образование (ФПНО)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Педагогика
  • Български език, литература, изкуство и история
  • Информатика и информационни технологии
  • Приложна математика и статистика
  • Математика

Юридически факултет (ЮФ)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Частноправни науки
  • Публичноправни науки
  • Наказателноправни науки
  • Чужди езици

Факултет Обществено здраве и здравни грижи (ФОЗ)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Здравни грижи
  • Обществено здраве и социални дейности
  • Физическо възпитание и спорт
  • Медицинска сестра
  • Ерготерапия
  • Кинезитерапия
  • Акушерка
  • Химия и химични технологии
  • Биотехнологии и хранителни технологии
  • Филологически науки
  • Технически и природоматематически науки

Филиалът във Видин е акредитиран през месец май 2017 година и официално открит на 15 септември същата година.

  • Земеделска техника и технологии
  • Машинно инженерство
  • Електроника
  • Технология и управление на транспорта
  • Индустриален мениджмънт
  • Компютърни науки
РУмен – талисманът на университета

Библиотеката на Русенския университет е сред най-големите научни библиотеки в Североизточна България. Функционира като център за научно-информационни ресурси, който подпомага учебния процес и научноизследователската дейност. Тя разполага с библиотечен фонд 395 000 тома, от които:

  • книги – 323 000
  • периодични издания – 41 000
  • текущ абонамент – 320 заглавия на книжен носител

Предоставя on-line достъп до научноинформационни ресурси, предоставени чрез:

  • 2 информационно-търсещи англоезични системи, осигуряващи достъп до пълнотекстови бази данни с над 10 000 заглавия на научни и специализирани периодични издания
  • 4 реферативни информационно-търсещи системи на български и чужди езици, осигуряващи достъп до над 30 млн. документа
  • 4 информационно-търсещи системи (open access), от които около 30% са пълнотекстови

Разполага с учебници и учебни помагала на CD, DVD, ORWO Chromdioxid Hi-Fi, МК-60 и on-line, достъп до електронни версии на периодични издания.

Университетската библиотека включва в структурата си централна библиотека и 8 филиала, разположени на 1940 m² разгъната площ.

Ректор Период
доц. Кръстю Петров 2 октомври 195430 юни 1958
доц. Емил Данков 1 юли 1958 – 30 юни 1960
проф. Атанас Ганев 1 юли 1960 – 30 април 1964
проф. Никола Несторов 2 май 1964 – 7 септември 1965
проф. Марко Тодоров 8 септември 1965 – 30 юни 1976
проф. Александър Сучков 1 юли 1976 – 30 юни 1983
проф. Митьо Кънев 1 юли 1983 – 21 април 1987
проф. Атанас Митков 21 април 1987 – 26 април 1993
доц. Марко Тодоров 26 април 1993 – 2 ноември 1993
проф. Борис Томов 2 ноември 1993 – 18 ноември 2003
доц. Марко Тодоров 18 ноември 2003 – 27 ноември 2007
проф. Христо Белоев 27 ноември 2007 – 12 януари 2016
проф. Велизара Пенчева 12 януари 2016 – 21 февруари 2018
акад. проф. д.т.н. Христо Белоев 21 февруари 2018 –