Русификация на Беларус

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Русификация на Беларус (беларуск. Русіфікацыя Беларусі също маскаліза́цыя) това е набор от действия и условия, насочени към укрепване на руското национално политическо превъзходство сред беларусите чрез прехвърляне на лица от неруска националност към руския език и руската култура с последващата им асимилация [1]

Полоцк, най-старият град в страната, през 1812, 1912 и 2006 г. Последиците от разрушаването на архитектурните паметници на града

Русификацията е дългогодишна политика на руските режими, която датира от Руската империя, след това е възобновена при Съветския съюз и продължава при режима на проруския президент Александър Лукашенко [2].

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

  • 1764. Инструкция на Екатерина II за русификация на Украйна, Смоленск (етническа беларуска територия), балтийските държави и Финландия [3]
  • 1772. След първото разделяне на Жечпосполита част от етническите беларуски земи стават част от Руската империя [4] [5]. Екатерина II подписва указ, според който всички губернатори на анексираните територии са задължени да правят своите присъди, укази и заповеди само на руски език. Започна и поробване на местното население: около половин милион преди това свободни беларуси станаха собственост на руски благородници [6].
  • 1773. Екатерина II подписва друга заповед „За създаването на местни съдилища“, която отново предвижда задължително използване изключително на руски език в архивите
  • 1787. Екатерина II постановява, че религиозните книги могат да се отпечатват в Руската империя само в издателства, подчинени на Синода на Руската православна църква. В резултат на това е забранена и дейността на гръкокатолическите печатари [7]
  • 1794. Въстанието на Костюшка е потушено от войските на Александър Суворов, той получава като награда 25 000 беларуски крепостни [8]
  • 1795. Русия официално отрича съществуването на беларуска нация и независим беларуски език. Започнаха масови арести на местни беларуски политици и замяната им с руски [9]
  • 1825. След идването на власт на император Николай I въстание от 1830-1831 г. е потушено [10]
  • 1831. Създаване на специален "Западен комитет", чиято задача беше "сравнение в цялата западна територия с вътрешните провинции на Велика Русия". Министърът на вътрешните работи на Руската империя Петро Валуев изготви за горепосочената комисия „Специален очерк за средствата за русификация на Западния край“ (Очерк о средствах обрусения Западного к рая) [11]
Една от беларуските църкви преди и след реконструкция
  • 1832. Извършена е масова ликвидация на гръкокатолическите и базилианските училища, които предпочитат беларуския език и култура. Контролът върху образованието от страна на Руската православна църква се увеличи [12] [13]
  • 1840. Николай I издава указ, според който се забранява използването на думите "Беларус" и "белоруси" в официални документи. Страната е наречена "Северо-Западен регион" (руск. Северо-Западный край)[14]
  • 1852. С ликвидирането на гръкокатолическата църква започва масовото унищожаване на беларуската религиозна литература. Да, Йосип Семашко е бил личен свидетел на изгарянето на 1295 книги, намерени в беларуски църкви. В мемоарите си той гордо съобщава, че през следващите три години две хиляди тома белоруски книги са изгорени по негова заповед [15] [16].
Михаил Муравьов
  • 1864. Генерал-губернатор на „Северо-Западния край“ става Михаил Муравьов-Виленски (1796-1866), известен с издевателствата си над беларуското население [17]. Обръща специално внимание на образованието, става известен девизът на Муравьов: „Това, което не довърши руският щик, ще довършат руското училище и църква" [18] [13] [19]
  • 1900. Министерството на просвещението на Руската империя поставя следната задача пред всички училища в страната: „децата от различни националности да получат чисто руска ориентация и да се подготвят за пълно сливане с руската нация“ [20]
  • 1914. Беларуският народ не е споменат в резолюциите на Първия руски конгрес за национално образование, в който са изброени голям брой народи от Руската империя, на чиито деца е предложено обучение на национални езици. Като цяло през целия период на неговото управление в Беларус руските власти не позволиха откриването на нито едно беларуско училище [21] [22].
  • 1929. Краят на политиката на „беларусизация“, началото на масовите политически репресии [23]
  • 1930. В СССР под прикритието на „борбата с религията“ започва масово унищожаване на уникални архитектурни паметници. По заповед на съветските власти древните манастири във Витебск, Орша и Полоцк са унищожени [24] [25]
  • 1937. По заповед на съветските власти всички представители на тогавашната беларуска интелигенция са разстреляни и останките им са погребани на територията на Куропатите [26]
  • 1942. Янка Купала, класик на беларуската литература, е убит от съветските специални служби, докато е в Москва
  • 1948. Олеся Фурс, активистка на националноосвободителното движение, е осъдена на 25 години затвор за показване на беларуския герб „Пагония“ [27]
Един от уникалните беларуски замъци, разрушени от съветските власти
  • 1960. След Втората световна война, под прикритието на генерални планове за възстановяване и реконструкция на градове, унищожаването на архитектурни паметници продължава. Беларусите претърпяха най-големи загуби по отношение на архитектурното наследство през 60-те и 70-те години на ХХ век [28]
  • 1995. След идването на власт на Александър Лукашенко държавните символи на Беларус - бяло-червено-бялото знаме и историческият герб на Пагония - бяха заменени с модифицирани съветски символи, а националният химн също беше заменен. Освен това руският език получи статут на втори държавен език (руският език се използва във всички образователни институции и в средствата за масова информация), според ЮНЕСКО беларуският език е застрашен от изчезване [29]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Мікуліч Т. Мова і этнічная самасвядомасць. — Шаблон:Менск (Мінск): Навука і тэхніка, 1996. — 159 с.
  • Самусік, А. Ф. Русіфікацыя сістэмы асветы на беларускіх землях у апошняй трэці XVIII — другой палове ХІХ ст. // Гістарычны альманах. Т. 14. Гродна-Беласток, 2008. С. 48-93.
  • Станкевіч Я. Зь гісторыі русыфікацыі Вялікалітвы. — Нью-Ёрк: Крывіцкае (Вялікалітоўскае) Навуковае Таварыства Пранціша Скарыны, 1967. — 44 с.
  • Калита И. В. Современная Беларусь: языки и национальная идентичность. — Ústí nad Labem, 2010. — 300 s. ISBN 978-80-7414-324-3. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Лыч Л. Русіфікацыя // Шаблон:Літаратура/Беларусь: энцыкляпэдычны даведнік, 1995 С. 630.
  2. ↑ Дашкевіч З. «Беларусь паўстала, і цяпер беларусы самі пад акупацыяй», Новы час, 25 лютага 2022 г.
  3. ↑ Собственноручное наставление Екатерины II князю Вяземскому при вступлении им в должность генерал-прокурора (1764 года)
  4. ↑ Шаблон:Літаратура/Краіна Беларусь. Вялікае Княства Літоўскае (2012) С. 330.
  5. ↑ Шаблон:Літаратура/Гістарычны шлях беларускай нацыі і дзяржавы С. 39.
  6. ↑ Дакументы і матэрыялы па гісторыі Беларусі. Т. 2. — Менск, 1940.
  7. ↑ Філатава А. Нацыянальнае пытанне і палітыка царскага ўраду ў Беларусі (канец XVIII — першая палова ХIХ ст.) // Беларускі Гістарычны Агляд. Т. 7, Сш. 1, 2000.
  8. ↑ Швед В. Эвалюцыя расейскай урадавай палітыкі адносна земляў Беларусі (1772—1863 г.) // Гістарычны Альманах. Том 7, 2002.
  9. ↑ Крыжаноўскі М. Жывая крыніца ты, родная мова // Народная Воля. № 65—66, 1 траўня 2008 г.
  10. ↑ Миллер А. И. Планы властей по усилению русского ассимиляторского потенциала в Западном крае // «Украинский вопрос» в политике властей и русском общественном мнении (вторая половина XIХ века). — СПб: Алетейя, 2000.
  11. ↑ Арлоў У. Як беларусы змагаліся супраць расейскага панавання? // Шаблон:Літаратура/100 пытаньняў і адказаў з гісторыі Беларусі С. 51—52.
  12. ↑ Арлоў У. Дзесяць вякоў беларускай гісторыі (862―1918): Падзеі. Даты. Ілюстрацыі. / У. Арлоў, Г. Сагановіч. ― Вільня: «Наша Будучыня», 1999.
  13. ↑ а б Шаблон:Літаратура/Гісторыя Беларусі (у кантэксьце сусьветных цывілізацыяў) С. 237.
  14. ↑ Шаблон:Літаратура/Гісторыя Беларусі (у кантэксьце сусьветных цывілізацыяў) С. 228.
  15. ↑ Калубовіч А. Мова ў гісторыі беларускага пісьменства. Клыўлэнд, 1978. [2]
  16. ↑ Шаблон:Літаратура/Дзесяць вякоў беларускай гісторыі (1997)
  17. ↑ Шаблон:Літаратура/Гісторыя Беларусі (у кантэксьце сусьветных цывілізацыяў) С. 257.
  18. ↑ У менскім праваслаўным храме маліліся за Мураўёва-вешальніка — упершыню за сто гадоў, Радыё Свабода, 23 лістапада 2016 г.
  19. ↑ Шаблон:Літаратура/Гісторыя Беларусі (у кантэксьце сусьветных цывілізацыяў) С. 291.
  20. ↑ Шаблон:Літаратура/Русіфікацыя: царская, савецкая, прэзыдэнцкая (2010) С. 19.
  21. ↑ Катлярчук А. Прадмова да «літоўскага» нумару // Arche № 9, 2009.
  22. ↑ Шаблон:Літаратура/Даведнік Маракова
  23. ↑ Пацюпа Ю. Занядбаная старонка правапісу: прапановы пісаньня прыназоўніка у/ў перад словамі, што пачынаюцца з галоснай // Arche. № 6 (29), 2003.
  24. ↑ Бекус Н. Тэрапія альтэрнатывай, або Беларусь, уяўленая інакш // Arche. № 2 (31), 2004.
  25. ↑ Клімчук Ф. Старадаўняя пісьменнасць і палескія гаворкі // Беларуская лінгвістыка. Вып. 50., 2001. С. 19—24.
  26. ↑ Нельга забі(ы)ць
  27. ↑ Памерла беларуская патрыётка Алеся Фурс. У маладосці яна атрымала 25 гадоў лагера за "Пагоню"281
  28. ↑ Касперович Л. Местные бабушки плакали: "Оставьте нам церковь". Деревянные храмы Беларуси, которые нужно увидеть, TUT.BY, 12 сакавіка 2018 г.
  29. ↑ Шаблон:Літаратура/Дзевяноста пяты (2015) С. 10.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Русификация_на_Беларус&oldid=12212426“.