Саломон III от Констанц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Саломон III от Констанц
епископ на Констанц, граф на Рамшваг и абат на княжеското Абатство Санкт Гален
Саломон в разговор със Св. Виборада (миниатура от 1460 г., Codex sangallensis 602, S. 298)
Роден
860 г.
Починал
919 г. (59 г.)
ПогребанКонстанц, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква
Саломон III от Констанц в Общомедия

Саломон III (на немски: Salomo III von Konstanz, * 860, † 5 януари 919 или 920) е епископ на Констанц от 890 до 919/920 г., граф на Рамшваг и абат на княжеското Абатство Санкт Гален по времето на Каролингите.

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Саломон III е син на братовчедка на епископ Саломон II от Констанц († 889), племенник на сестра на епископ Саломон I от Констанц († 871) и по-малък брат на епископ Валдо фон Фрайзинг (883 – 906). Той е роднина със старата херцогска фамилия Ахалолфинги. Ученик е на поета и историка Ноткер I Заекващия († 912).

През 880 г. Соломон е нотар, 884 г. е ръкополжен за дякон, 885 г. става ерц-канцлер на империята на Карл III, през 887 г. става монах в Санкт Гален. През 890 г. той получава на около 30 години епископството Констанц, след смъртта на надзорника му Саломон II, и става епископ на Констанц и абат на Санкт Гален и играе наред с покровителя и приятеля си архиепископ Хато I от Майнц († 913) значима роля в Източнофранкското кралство. През 900 г. Саломон III пречи на Ахалолфингите и Бурхардингите да се образува отново Племенно Херцогство Швабия.

Саломон III не искал да има херцог между себе си и крал Конрад I.

Саломон III е от 909 г. канцлер за Лудвиг Детето и неговия последник Конрад I. Той има голямо влияние над Конрад I и го кара да затвори швабските камерботи Бертхолд и Ерхангер, с които той има конфликти и които през 914 г. го били пленили, заради отказ да се подчинят и през 917 г. те са екзекутирани. Саломон умира през януари 919 или 920 г. Той е последван като епископ от Ротинг от Феринген († 934).

Саломон III e автор на книга, сбирка от важни формули от документи и писма през 890 г. Освен това той е автор на две поетични епистели до епископ Дадо от Вердюн за смъртта на своя брат и нещастието на отечеството. В епископията си той сече динари.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Salomo, Helvetia Sacra III/1/2 (1986), S. 1280 f.
  • Germania Sacra NF 42,1, 2003, 88 – 119
  • Reuter, Timothy. Germany in the Early Middle Ages 800 – 1056. New York: Longman, 1991.
  • Alfons Zettler, Geschichte des Herzogtums Schwaben, Stuttgart, 2003; ISBN 3-17-015945-3.
  • Thilo Offergeld, Reges pueri. Das Königtum Minderjähriger im frühen Mittelalter, Hannover 2001, S.544 – 547 ISBN 3-7752-5450-1.
  • Paul Ladewig, Salomo III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 30. Duncker & Humblot, Leipzig 1890, S. 227 – 281
  • Helmut Maurer, Salomo III. Швейцарски исторически лексикон

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]