Сара Брайтман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сара Брайтман
Osaka07 Opening Sarah Brightman.jpg
британска певица, 2007
Информация
Родена 14 август 1960 г. (1960-08-14) (53 г.)
Бъркхамстед, Великобритания
Стил класическа музика, класически рок, симфоничен метъл,
Глас сопран
Активни години 1976- досега
Уебсайт http://www.sarah-brightman.com/
Сара Брайтман в Общомедия

Сара Брайтман (на английски: Sarah Brightman) е британска певица и актриса. Родена е на 14 август 1960 в Бъркхамстед, Великобритания.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Брайтман е отраснала в родния си град Бъркхамстед в Англия. Тя е най-голямото от 6-те деца на бизнесмена Гринвил Джофри Брайтман и съпругата му Пола Брайтман. На 3-годишна възраст тя започва да посещава курсове по танци и пиано. През 1976-та година, на 16-годишна възраст, тя е избрана за фронт момичето на групата на Арлин Филипс Hot Gossip. През 1978-ма година групата издава диско хита "I Lost My Heart to a Stasrhip Trooper", който продава 500 хиляди копия и достига 6-то място в официалната класация за сингли на Великобритания. Непосредствено след това Брайтман създава свой собствен лейбъл, наречен Уиспър Рекърдс, и чрез него издава поредица от поп сингли като солов изпълнител, най-големите хитове сред които са "Not Having That" и "My Boyfriend's Back". През 1979-та Брайтман записва парчето "Madam Hyde" за саундтрака на филма "Светът е пълен с женени мъже", по романа на Джаки Колинс.

Театрална кариера[редактиране | edit source]

През 1981-ва година Сара Брайтман се явява на прослушване за мюзикъла "Котки" на Андрю Лойд Уебър, където е избрана за ролята на Джемима. Въпреки това обаче тогава тя не прави особено впечатление на Уебър. Година по-късно тя напуска "Котки" за да играе в "Пиратите от Пензънс" на лондонския театър Дръри Лейн. През 1982-ра е избрана за главната роля в оперния мюзикъл "Славеят" на Чарлз Щраус, който променя живота й, след като една вечер Андрю Лойд Уебър, който е сред зрителите, се влюбва в гласът й, и за отрицателно време се влюбва в нея, след което двамата започват връзка, силно одумвана от таблоидите и британското общество. През 1984-та те сключват и брак. Сара Брайтман се превръща в най-голямата муза на Уебър. Първата им съвместна работа е мюзикълът "Песен и танц", поставен на сцена същата година в лондонския Палас Тийтър. В последствие Уебър сътворява Фантомът на операта, като написва и композира ролята на Кристин Дае специално за Брайтман. Още с премиерата си на сцената на Уест Енд през 1986-та продуцкията предизвиква фурор и превръща Брайтман в най-известния женски сопран във Великобритания. През 1988-ма "Фантомът на операта" е представен и на сцената на Бродуей в Ню Йорк, където се играе и до днес. Оригиналните композиции, включени в продукцията, са реализирани като албум, продаден в над 40 милионен тираж, което и до днес е ненадминат рекорд за албум с театрална музика.[1] През 1990-та Сара Брайтман работи за последно с Уебър в мюзикъла "Аспекти на любовта". Същата година двамата се развеждат и същевременно прекратяват и съвместната си работа. Между 1992-ра и 1995-та година Брайтман се ориентира към прозата и получава роли в четири спектакъла, всички на английска сцена.

Музикална кариера[редактиране | edit source]

След като прекратява диско-поп кариерата си и се омъжва за Андрю Лойд Уебър, Сара Брайтман започва да се изявява като оперна певица. Със съпруга си тя записва поредица от успешни арии. Година след сватбата им, Уебър написва и композира шедьовъра "Реквием" специално за съпругата си. Арията "Pie Jesu" от произведението дори е издадена като сингъл, който продава 25 хиляди екземпляра само през първият си ден на музикалния пазар и достига 3-то място в сингъл класацията на Великобритания, което е парадоксален успех за ария на латински език. [2] Паралелно с оперната си работа, през 1988-ма Брайтман издава и първия си солов албум "The Trees They Grow So High", който е компилация от фолк песни с акомпанимент на пиано. През 1989-та изпълнителката издава последният си албум с оригинален материал с Уебър - "The Songs That Got Away", който включва ревизии на неизвестни или забравени произведения от стари мюзикъли. В годината на развода със съпруга си, 1990-та, Брайтман издава вторият си самостоятелен албум "As I Came of Age", който от музикална гледна точка е нещо като ретроспекция на кариерата й до тогава, тъй като включва микс от най-различни стилове - от диско до една песен на Уебър - "Love Changes Everything".[3]

Година след развода си и след успеха на "Фантомът на операта", Сара Брайтман решава да излезе от сянката на бившия си съпруг и заминава за Германия. Там тя се среща с продуцента на Енигма - Франк Питърсън - с когото започва студийна работа над проект, които няма нищо общо с нейното творчество до тогава. Така се ражда албумът "Dive", който комбинира поп, чилаут и софт рок атмосфера и разкрива нови, по-неангажиращи тонове в гласа на Брайтман. Пилотният синглъл от тавата "Captain Nemo" пожънва успех и "Dive" се превръща в първия златен диск на изпълнителката в Канада.[4] Вдъхновени от свежият успех, Брайтман и Питърсън продължават да експериментират и създават рок албума "Fly", който излиза през 1995-та година. От него е и един от най-големите хитове на певицата - "A Question of Honour", който комбинира денс елементи със сегмент от арията на Алфредо Каталани "Ebben? Ne andrò lontana" от операта "La Wally".[5] През 1996-та Сара Брайтман записва дуетът "Time To Say Goodbye" с Андреа Бочели, който се превръща в глобален хит, като продава 2 милиона екземпляра само в Германия. Именно този дует връща Брайтман към нейното класическо амплоа. Година по-късно тя издава оперния диск "Timeless" (в САЩ "Time To Say Goodbye"), който се превръща в най-успешния й самостоятелен албум до днес, продаден в над 12 милионен тираж по целия свят. Изпълнителката се завръща триумфално и в родната Англия, където изнася легендарния си концерт в Royal Albert Hall в Лондон, на който специален гост на сцента при нея е бившият й съпруг Андрю Лойд Уебър. [6]

През 1998-ма Брайтман записва и издава албумa "Eden", който според нея самата, както и според нейните почитатели, най-добре описва нейната личност. Тя сама подбира лично всяка песен и дори засипва със собственоръчно написани писма италианския композитор Енио Мориконе, молейки го да й продаде правата на неговата композиция от филма "Мисията" за да запише песен с нея. След няколко отказа накрая Мориконе се съгласява и така се ражда хитът "Nella Fantasia" - емблематична песен за Брайтман, в последствие изпята и записана от многобройни изпълнители от целия свят. [7] Сред останалите забележителни песни в "Eden" са кавърът на песента на групата Канзас "Dust In The Wind", кавърът на песента на Селин Дион "My Heart Will Go On" от филма Титаник, изпята на италиански език със заглавие "Il Mio Cuore Va", и ариите "Nessun Dorma" на Джакомо Пучини и "Lascia ch'io Pianga" на Хендел. Дискът става платинен в четири държави и златен в три, измежду които САЩ, където са продадени близо милион копия. Следващата година Брайтман стартира първото си интерконтинентално турне под надслов "One Night In Eden". В рамките на седем месеца тя изнася общо 101 концерта в Северна Америка, Европа и Африка.[8]

Веднага след края на турнето си, Сара Брайтман започва интензивна работа над следващия си албум. "La Luna" се появява на бял свят през април 2000-та година в Европа и през август в Америка. Концепцията на албума, както подсказва и заглавието, е Луната и лунният пейзаж. Съдържанието на тавата отново е микс от поп и класическа музика, но този път атмосферата в песните е значително по-мрачна и мистична. Класическата част включва "How Fair This Place" на Рахманинов, "Solo Con Te" на Хендел, "La Califfa" на Енио Мориконе, както и "Figlio Perduto", базирана на сегмент от Симфония номер 7 на Бетовен. Сред поп парчетата фигурират "Winter in July", кавъри на песените на Дайдо "Here With Me" и "Hijo De La Luna" на испанската група Мекано, и баладата "This Love" - най-драматичната включена песен. В "La Luna" Брайтман записва за първи път и джаз парче - "Gloomy Sunday". Официалните сингли са "A Whiter Shade of Pale" и "Scarborough Fair". Втората се превръща в хит в Азия и прокарва пътя на изпълнителката към азиатския маркет. "La Luna" достига 17-то място в класацията ТОП 200 за албуми на американското списание Билборд и става златен, с продадени над 870 хиляди копия. Следва 10 месечно световно турне "La Luna Tour", което обхваща 4 континента и включва общо 108 концерта.

През 2003-та Брайтман успява още веднъж да изненада публиката с изцяло нова концепция. На 19 март, 2003 г. тя издава албума "Harem", чиито саунд е изцяло концентриран около азиатските етно ритми и звуци. Често определян като най-виртуозното самостоятелно творение на певицата, темата на "Harem" са митовете и фантазиите на арабския свят. За да бъде още по-достоверна, Брайтман работи над албума с арабски звезди като Кадим Ал Саир и Офра Хаза. Две от песните в албума включват соло на виолончело, изпълнено от световно известния Найджъл Кенеди. Дискът става златен в 6 държави, този път главно в Азия. Последвалото световно турне "Harem World Tour" е най-успешното за Брайтман до тогава, със 119 концерта в 28 държави и приходи от над 60 милиона долара.[9].

След 5 годишно затишие, през 2008-ма певицата се завръща на музикалната сцена с албума "Symphony", вдъхновен от готик и рок музиката. Водещото парче на тавата "Fleurs du Mal" е в стил симфоничен метъл. Наред с колекцията от поп и рок парчета, в диска Брайтман включва и нов дует с Андреа Бочели - "Canto Della Terra". "Symphony" бележи най-високия дебют в САЩ за изпълнителката в класацията ТОП 200 на Билборд - 13-то място с 32,033 продадени копия през първата седмица. Освен това дискът става платинен в Китай - още едно ново постижение.

В края на 2008-ма година Сара Брайтман издава и първия си албум на зимна и празнична тематика, наречен "A Winter Symphony", заради непосредствената близост с издаването на предишния "Symphony". Наред с класики като "Silent Night" и "Amazing Grace", тя включва и два различни варианта на "Ave Maria" и вокална версия на класиката на АББА "Arrival". В този албум Сара Брайтман показва най-нежните вокални тонове в цялата си кариера (най-вече в "In The Bleak Midwinter", за която гласът й е сравнен с този на малко дете), което се приема както много положително от някои слушатели, така и отрицателно. "A Winter Symphony" става златен в Канада, Китай и Япония.[10] Следва турнето "Symphony World Tour", което показва няколко новаторски сценични ефекти, невиждани до момента. Това е и най-скъпото турне на Брайтман - според различни източници сценичното оборудване е било на стойност 2 милиона долара и е тежало около 100 тона.[11]

През април 2013 Сара Брайтман ще издаде новият си албум "Dreamchaser", чиято тематика е космосът. Концепцията, както вече стана известно, е вдъхновена от предстоящото пътуване на певицата до Международната космическа станция през 2014-та. От албума вече са издадени два сингъла - "Angel" и "One Day Like This".

Гласът[редактиране | edit source]

Гласът на Сара Брайтман е сопран с диапазон 3.9 октави.

Дискография[редактиране | edit source]

Самостоятелни албуми[редактиране | edit source]

  • The Trees They Grow So High (1988)
  • As I Came of Age (1990)
  • Dive (1993)
  • Fly (1995)
  • Timeless (1996)
  • Eden (1998)
  • La Luna (2000)
  • Harem (2003)
  • Symphony (2008)
  • A Winter Symphony (2008)
  • Dreamchaser (2013)

Албуми с Андрю Лойд Уебър[редактиране | edit source]

  • Cats (1981)
  • Song and Dance (1984)
  • Requiem (1985)
  • Phantom Of The Opera (1987)
  • Highlights from Phantom Of The Opera (1988)
  • The Songs That Got Away (1989)
  • Sarah Brightman Sings the Music of Andrew Lloyd Webber (1992)
  • Surrender (1995)
  • The Andrew Lloyd Webber Collection (1997)
  • Encore (2002)
  • Love Changes Everything: The Andrew Lloyd Webber Collection, Voulme 2 (2005)

Най-големи хитове[редактиране | edit source]

Участия/роли[редактиране | edit source]

Мюзикъли[редактиране | edit source]

  • I And Albert (в ролята на Вики), 1973
  • Cats (в ролята на Джемима), 1981
  • The Pirates of Penzance (в ролята на Кейт), 1982
  • Masquerade (в ролята на Тара Трийтопс), 1982
  • Nightingale (в ролята на Nightingale), 1982
  • Carousel (в ролята на Кари Пипъридж), 1987
  • Реквием (сопрано), 1985
  • The Merry Widow (в ролята на Valencienne), 1985
  • Фантомът от Операта (в ролята на Кристин Дайе), 1986
  • Aspects of Love (в ролята на Роуз Вайбърт), 1990

Пиеси[редактиране | edit source]

  • Trelawny of the Wells (в ролята на Роуз Трилъуни), 1992
  • Relative Values (в ролята на Миранда), 1993
  • Dangerous Obsession (в ролята на Сали Дрискъл), 1994
  • The Innocents (в ролята на мис Джидънс), 1995

Видеозаписи[редактиране | edit source]

  • Song and Dance (1983) - в ролята на Ема
  • Реквием (1985) - сопрано
  • Фантомът от Операта (1991) - в ролята на Кристин Дайе
  • The Music of Andrew Lloyd Webber (1995)
  • A Gala Christmas in Vienna (1997)
  • Sarah Brightman In Concert (1998)
  • One Night In Eden (1998)
  • Andrew Lloyd Webber: The Royal Albert Hall Celebration (1998)
  • Rosamunde Pilcher - Zeit der Erkenntnis (2000)
  • Sarah Brightman: La Luna: Live In Concert (2001)
  • Harem: A Desert Fantasy (2003)
  • Live From Las Vegas (2004)
  • Sarah Brightman - Symphony. Live in Vienna (2008) DVD

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. http://en.wikipedia.org/wiki/The_Phantom_of_the_Opera_%281986_musical%29
  2. http://www.sarah-brightman.com/htm_sarah/biogtwo.shtml
  3. http://en.wikipedia.org/wiki/As_I_Came_Of_Age
  4. http://en.wikipedia.org/wiki/Dive_%28Sarah_Brightman_album%29
  5. http://en.wikipedia.org/wiki/A_Question_of_Honour_%28song%29
  6. http://en.wikipedia.org/wiki/Sarah_Brightman:_In_Concert
  7. http://en.wikipedia.org/wiki/Nella_Fantasia
  8. http://en.wikipedia.org/wiki/One_Night_In_Eden_Tour
  9. http://en.wikipedia.org/wiki/Harem_World_Tour
  10. http://en.wikipedia.org/wiki/A_Winter_Symphony
  11. http://en.wikipedia.org/wiki/The_Symphony_World_Tour