Успение Богородично (Раждавица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Успение Богородично“
общ изглед
общ изглед
Карта
Местоположение в Раждавица
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоРаждавица
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоКюстендилско
ИзгражданеXVI век
Статутнедействащ храм
Състояниереставрирана

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е средновековна българска църква до село Раждавица, община Кюстендил.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Колона върху, която е бил олтарът.

Църквата се намира на около 3 километра северозападно от село Ръждавица, на десния бряг на река Струма, в местността Селище.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

„Света Богородица“ е еднокорабна и едноапсидна църква, с размери 6,50 Х 4,00 м. Допълнително е изграден притвор с дължина 2,60 Х 4 метра, от който сега са запазени само основите. Стените на църквата са дебели 70 см. и са изградени от ломени камъни и тухли, с вътрешна система от сантрачи, споени с бял хоросан. Сводът е полуцилиндричен.

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Останки от стенописите.
Останки от стенописите.

Цялата вътрешност е била изписана, като до 20 век са запазени отделни фрагменти от стенописите. Стените на църквата са били запазена на височина от 0,50 до 3,20 метра, като през 70-те години църквата е изцяло реставрирана – изграден е наново каменният свод на наоса и е покрита с каменни плочи.

Датировка[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Иванов датира църквата от 12 - 13 век, Вера Иванова-Мавродинова от 14-15 век, Андрей Грабар и Кръстю Миятев отнасят живописта към 16-17 век, а Андрей Протич - към 16 век. Цветана Дремсизова-Нелчинова и Людмила Слокоска отнасят построяването на църквата към началото на 16 век.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Йордан, Северна Македония, София, 1906 г., с.317, 394 и 405;
  • Грабар, Андрей, Няколко средновековни паметници в Западна България. – Годишник на Народния археологически музей, София, III, 1921 г., с.286-296;
  • А.Протич – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393-1879 г. Сборник България 1000 години, София, 1930 г., с.398;
  • Иванова-Мавродинова, Вера Неиздадени църкви в Югозападна България. – Годишник на Народния археологически музей, София, V, 1926-1931 г., с.261-264;
  • Кр. Миятев – Архитектура в Средновековна България, София, 1965 г., с.217 и сл.
  • Захариев, Йордан – Кюстендилската котловина, София, 1963 г., с.202;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.26;
  • Андреев, Х. Надписи от средновековната църква при с. Ръждавица, Кюстендилско. – Старобългаристика, 26, 2002, № 3, 56–72