Успение Богородично (Созопол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Света Богородица (Созопол))
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Успение Богородично“
Sozopol - Church of the Theotokos - street view - P1020469.JPG
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Созопол
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Сливенска
Архиерейско наместничество Бургаско
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане ХV век
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е късносредновековна българска църква в град Созопол, област Бургас.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата се намира в северната част на стария Созопол. Построена през ХV век на мястото на по-стар християнски храм. Данни за съществуването и има от 1482 г. Била е манастирска църква към метоха на островния манастир „Свети Йоан Предтеча“.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

По план църквата е трикорабна, едноапсидна псевдобазилика. Тя е вкопана в земята, източната и стена и на нивото на минаващата покрай нея улица, и по външен вид почти не се отличава от къща. Този и вид е обясним, тъй като последното и преизграждане е било по време на османското владичество, когато християнските храмове трябвало да бъдат на определена височина.

Църквата е изградена от дялани камъни, укрепени с дървени сантрачи. През многовековното си съществуване сградата претърпява няколко преустройства, поради което трудно може да се съди за първоначалния и вид. Сега съществуващият храм е изграден на няколко етапа. Най-стара в него е олтарната част, датираща вероятно от Средновековието. Към нея през ХVІІІ в. е прибавен трикорабен наос. През ХІХ в. към наоса е прибавен напречно изграден притвор.

Покривът се носи от дървени колони, завършващи със старинни каменни капители, такива се забелязват и в двора на храма. Църквата не е изографисана и няма следи от по-стари стенописи.

Иконостас[редактиране | редактиране на кода]

В църквата се съхраняват ценни дърворезбовани иконостас, амвон и владишки трон, дело на майстори от Дебърската школа, изработени в края на XVIII век. Иконостасът е изпълнен с богатата растителна орнаментация и множество сцени с фигурални композиции от светото писание. Съставен е от две редици икони - долният ред с осем големи икони (две от тях липсват) и горният ред с малки празнични икони (днес от тях няма нито една оригинална): това наследство получава местното църковно настоятелство, когато поема храма от музея. Иконите са дело на странджански майстори, като от поставените дати на някои от иконите – на "Св. Богородица"(1781 г.) и "Св. Спиридон" (1782 г.), е видно, че те са изографисани в края на XVIII век. Други две са от 1830 г.

Още през 1927 г. (ДВ, бр.69/1927 г.) църквата е обявена за "народна старина" [1]. През 1958 г. църквата е отнета от БПЦ, а през 1962 г. е обявена от СОПК за "архитектурен паметник на културата от национално значение" [2]. През 1967 г. Министерството на културата обявява иконостаса в църквата за "художествен паметник на културата от национално значение" [3]. От скоро църквата отново е действащ православен храм, след като Созополския музей предава храма във владение на Светия Синод на БПЦ.

Днес църквата е действащ храм, паметник на културата.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Василиев, Асен, "Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол", в Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония