Успение Богородично (Созопол)

„Успение Богородично“
	„Успение Богородично“
	Местоположение в Созопол
Вид на храма	православна църква
Страна	България
Населено място	Созопол
Вероизповедание	Българска православна църква
Епархия	Сливенска
Архиерейско наместничество	Бургаско
Тип на сградата	трикорабна псевдобазилика
Изграждане	ХV век
Статут	действащ храм, паметник на културата
	„Успение Богородично“ в Общомедия

„Успение Богородично“ или „Света Богородица“ е късносредновековна българска църква в град Созопол, област Бургас.

История

Църквата се намира в северната част на стария Созопол. Построена през ХV век на мястото на по-стар християнски храм. Данни за съществуването и има от 1482 г. Била е манастирска църква към метоха на островния манастир „Свети Йоан Предтеча“.

Архитектура

По план църквата е трикорабна, едноапсидна псевдобазилика. Тя е вкопана в земята, източната и стена и на нивото на минаващата покрай нея улица, и по външен вид почти не се отличава от къща. Този и вид е обясним, тъй като последното и преизграждане е било по време на османското владичество, когато християнските храмове трябвало да бъдат на определена височина.

Църквата е изградена от дялани камъни, укрепени с дървени сантрачи. През многовековното си съществуване сградата претърпява няколко преустройства, поради което трудно може да се съди за първоначалния и вид. Сега съществуващият храм е изграден на няколко етапа. Най-стара в него е олтарната част, датираща вероятно от Средновековието. Към нея през ХVІІІ в. е прибавен трикорабен наос. През ХІХ в. към наоса е прибавен напречно изграден притвор.

Покривът се носи от дървени колони, завършващи със старинни каменни капители, такива се забелязват и в двора на храма. Църквата не е изографисана и няма следи от по-стари стенописи.

Иконостас

Основна статия: Иконостас на „Успение Богородично“ в Созопол

В църквата се съхраняват ценни дърворезбовани иконостас, амвон и владишки трон, дело на майстори от Дебърската школа, изработени в края на XVIII век. Иконостасът е изпълнен с богатата растителна орнаментация и множество сцени с фигурални композиции от светото писание. Съставен е от две редици икони - долният ред с осем големи икони (две от тях липсват) и горният ред с малки празнични икони (днес от тях няма нито една оригинална): това наследство получава местното църковно настоятелство, когато поема храма от музея. Иконите са дело на странджански майстори, като от поставените дати на някои от иконите – на „Св. Богородица“(1781 г.) и „Св. Спиридон“ (1782 г.), е видно, че те са изографисани в края на XVIII век. Други две са от 1830 г.

Още през 1927 г. (ДВ, бр.69/1927 г.) църквата е обявена за „народна старина“ ^[1]. През 1958 г. църквата е отнета от БПЦ, а през 1962 г. е обявена от СОПК за „архитектурен паметник на културата от национално значение“ ^[2]. През 1967 г. Министерството на културата обявява иконостаса в църквата за „художествен паметник на културата от национално значение“ ^[3]. От скоро църквата отново е действащ православен храм, след като Созополския музей предава храма във владение на Светия Синод на БПЦ.

Днес църквата е действащ храм, паметник на културата.

Галерия

Литература

Василиев, Асен, „Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол“, в Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.

Външни препратки

Църквата „Света Богородица“ в Созопол^{[неработеща препратка]}

Бележки

[1] Списък на пеметниците на културата с категория „национално значение“ на територията на Област Бургас

[2] Списък на пеметниците на културата с категория „национално значение“ на територията на Област Бургас

[3] Списък на пеметниците на културата с категория „национално значение“ на територията на Област Бургас

[1]

[2]

[3]