Света Петка (Белчин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

„Света Петка“
Church of Saint Petka, Belchin.2.jpg
Западната част на църквата
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.3576° с. ш. 23.3817° и. д.
„Света Петка“
Местоположение в България
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Белчин
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Самоковско
Тип на сградата еднокорабна църква
Време на изграждане XVII век
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана

„Света Петка“ е късносредновековна българска църква в село Белчин, община Самоков, Софийска област.

Църквата "Света Петка" - апсида

Църквата се намира в село Белчин. "Света Петка" е еднокорабна гробищна църква с полуцилиндричен свод и двускатен покрив. Строежът е от каменна зидария от речни и ломени камъни споени с хоросан и укрепена с дървени сантрачи. Църквата е построена в последния си вид през XVII век върху основите на по стар храм от XIII-XIV век.

Църквата оцелява през тежките години на размирици в Османската империя, когато често са били разграбвани и опожарявани храмове и манастири. Църквата е била изписана отвътре, но иконописната украса не е съхранена след цялостната реконструкция на сградата. Следи от ранната живописна украса са разкрити след археологическите разкопки от 2007 г. През Възраждането е разширявана основната, молитвена част на храма.

В църквата са съхранени множество ценни икони, най-старите от които са изписани през 1653 г. Създадени два века преди Възраждането, белчинските икони са радки художествени образци. Двата оригинала на основните олтарни икони – на Христос и Света Богородица в продължение на дълги години се съхраняват в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”. Особено забележителни са иконите "Исус на трон с апостоли" (1653), "Богородица с младенеца на трон с пророци" (1653), "Свети Никола" (XVII в.), "Тримата Светители" (XVII в.) и др. Иконостасът (XVII-XIX в.) е сред значимите паметници на монументалната дърворезба. Той съдържа разновременни резби, изпъстрени с флорални мотиви, акантови листа, волюти, лозови листа, дракони и птици.

На 27.09.2007 г. в църквата са пренесени оригиналните икони, които дотогава се съхраняват на други места. На 14 октомври 2007 г. възстановената църква е осветена от знеполския епископ Йоан, софийски викарий.

Реставрация[редактиране | редактиране на кода]

Първата пълна реставрация на храма е през 1967 г. В следващите десетилетия "Света Петка" започва да се руши, а иконите и резбените украси попадат в музеи, частни колекции и в другия белчински храм.

Най-тежка е съдбата на църквата в периода между 1991 – 2005 г., когато иманяри пробиват покрива, разкопават около царския трон и оставят храма в развалини.

През 2006 г. започва цялостна реставрация на църквата, при която максимално е запазен първообразът и. Преддверието e оформено в етностил, изцяло от дърво. Реставрацията на "Света Петка" е осъществена по инициатива на ктиторите – строителният предприемач Симеон Пешов, родом от Белчин, и двамата му синове, фондацията "Възраждане на Белчин", църковното настоятелство на храма, с подкрепата на "Главболгарстрой" и под ръководството на Трайчо Велчев. Заедно с реставрацията, в близост до храма е изграден и етнографски комплекс.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Валентин, Българската монументална дърворезба, 1992 г.;

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]