Свети Атанасий (Ливади)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Ἁγίου Ἀθανασίου
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Ливади
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Йерисовска, Светогорска и Ардамерска
Архиерейско наместничество Ардамерско и Галатищко
Време на изграждане 1818 г.
Съвременен статут паметник на културата
Съвременно състояние действащ храм
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ (на гръцки: Ἁγίου Ἀθανασίου) е православна църква в село Ливади, Халкидики, Гърция, част от Йерисовската, Светогорска и Ардамерска епархия.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Храмът е гробищен и е построен в източната част на селото. Според надписите на два каменни релефа, вградени в западната стена на храма, изграждането му е в две фази. Първоначалната е от 1818 година. След това обаче в 1821 година храмът е изгорен от османците по време на Халкидическото въстание и възстановяването му вероятно завършва в 1862 година, каквато е втората обозначена година.[1]

В 1981 година църквата е обявена за паметник на културата.[1][2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение е трикорабна базилика с дървен покрив, с женска църква, полукръгла апсида и отворен трем на юг и запад.[2][1] Двата странични кораба са оформени като параклиси – северният, посветен на Свети Христофор, а южният – на Свети Харалампий. На двора има кулообразна камбанария.[1]

Вътрешност[редактиране | редактиране на кода]

Във вътрешността, където осветлението е слабо, са запазени живописна украса и ценен дърворезбован иконостас с неокласически елементи, дърворезбован амвон, владишки трон и епитафий от втората фаза на строителството.[2][3]

Църквата има стенописи в проскомидията и декорации в народен стил в централния кораб.[4] Общо в храма има запазени 74 преносими икони, едни царски двери, две двойки сребърни сватбени корони, сребърен потир и 26 старопечатни книги. Книгите датират от 1811, 1843 и 1890 година. Датите на иконите са 1827, 1844, 1859, 1865, 1873 и т.н., като няколко от тях са подписани от известни майстори[3] от Галатищката художествена школа.[5] Няколко от иконите, датирани в 1844 - 1845 година са дело на кожанския зограф Стерьос Димитриу - „Христос Вседържител Полиелеос“ (1844), „Свети Архангел Михаил“ (1844), „Свети Атанасий“ (1844), „Пророк Илия“ (около 1844), „Света Богородица Одигитрия“ (1844), „Христос Вседържител Елеймон“ (1844) и „Света Анастасия Узорешителница“ (1844).[6] В нишата над западната врата има икона на дърво на Свети Атанасий на дърво с датировка 1898 и надпис „Επιτροπεύοντος / Δημητρίου / Στεκα [...]“, както и изображение на Свети Георги и Свети Димитър. Свети Харалампий е изобразен в нишата над южната врата.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXIV.
  2. а б в г ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/31356/773/18-6-1981 - ΦΕΚ 367/Β/26-6-1981. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 юни 2018.
  3. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXV.
  4. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 6 юни 2014.
  5. Ἱεροί Ναοί. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 6 юни 2014.
  6. Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 302.
     Портал „Македония“         Портал „Македония