Стерьос Димитриу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стерьос Димитриу
Στέργιος Δημητρίου
гръцки зограф
Роден
Подпис Christ Pantokrator Icon In Transfiguration Church in Pomorie, Stergios Dimitriou, 1852, Detail 3.jpg
Стерьос Димитриу в Общомедия

Стерьос Димитриу Астериу (на гръцки: Στέργιος Δημητρίου Αστερίου) е даровит гръцки зограф от Македония, роден в южномакедонския град Кожани според подписите по иконите си,[1][2] чиято най-голяма активност е в годините 1844 - 1864. Негови икони има в Ливади, Поморие, Варна, Негуш, Катерини и Ламия.[2] Според Никос Грекос стилът на Стерьос Димитриу прилича на този на Даниил Катунакиотис.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ливади, 1844 г.[редактиране | редактиране на кода]

„Христос Пантократор Полиелеос“ от „Свети Атанасий“ в Ливади, 1844 г.
Дарителски надпис с подпис от „Христос Пантократор Полиелеос“ от „Свети Атанасий“ в Ливади, 1844 г.

Най-старите идентифицирани творби на Стерьос Димитриу са 7 икони от храма „Свети Атанасий“ в солунското село Ливади. Иконата „Христос Вседържител Полиелеос“ (1844) е сред престолните икони. Христос е представен седнал, облечен в червен хитон и син химатион със зелена подплата и златни панделки, благославящ с дясната ръка и държащ разтворено евангелие с лявата. В лявата част на иконата има подпис: „αωμδ: / 10(εμ)βρίου: 15 / χειρ ΣΤ(Ε)Ρ(ΓΙΟΥ): Δ(ημητρίου): Α(στερίου): / εκ Κοζάνης“, в превод: „1844 декември 15 от ръката на Ст(е)р(ьос) Д(имитриу) А(стериу) от Кожани“.[4]

На „Свети Архангел Михаил“ (1844) архангелът войн е представен фронтално, до колене, със светлокафяви крила, с меч в дясната ръка, в светлозелена броня със зооморфна фигура на дясното рамо и червена наметка.[4] В долната част на иконата има дарителски надпис: „Δια συνδρομής κ(αι) εξόδων, / του οσιωτάτου Κυρίου Πολυκάρ:/που, εκ χώρας λειβαδίου, και / των Ακακίου ιερομονάχου, / Ευθυμίου μοναχού, Παύλου μοναχού, / Νικολάου, Παναγιώτης. / εν έτει αωμδ ́κατά μη:/ναν 7:βρίον / χειρ στεργίου Δ(ημητρίου): εκ Κοζάνης“, в превод „Със средствата на благословения господин Поликарпос от село Ливади, и на Акакий йеромонах, Евтимий монах, Павел монах, Николаос Панайотис в годината 1844 през септември, от ръката на Стерьос Д(имитриу): от Кожани“.[5]

На иконата на Свети Атанасий (1844) светецът е представен фронтално, до коляно, облечен като архиерей в червен стихарий и омофор с кръстове, благославящ с дясната ръка и държащ отворено евангелие с лявата.[6] В долния десен ъгъл на иконата има дарителски надпис „Δια συνδρομής και εξόδων, του οσιωτάτου Κυρίου / Πολυκάρπου εκ χώρας λειβαδίου, και των / Αγγελάκη, Λευθίνας, Χαΐδος, Μαρίας / χάριν μνημοσύνης των ονομά των, ινά μνη:/μονεύων[νται] εις την προσκομιδήν, ως φαίνον:/ται και εκεί γεγραμμένα. / εν έτει αωμδ ́. κατά μήναν / 7:βρίον / χειρ στεργίου Δ(ημητρίου): εκ Κοζάνης“, в превод „Със средствата на благословения господин Поликарпос от село Ливади и на Ангелакис, Левтина, Хайдо, Мария за памет на имената им, в проскомидията, късето са написани, в 1844, месец септември, от ръката на Стерьос Д(имитриу) от Кожани“.[7]

На иконата на Свети Илия (около 1844) светецът е изобразен фронтално, до коляно, облечен в тъмносин химатион и червена мантия, с дясната си ръка сочи към свитъка в лявата, в който долу е и дарителският надпис: „Διὰ συνδρομῆς και ἐξό:/δων τοῦ ὁσιωτάτου Κυρίου Νικο:/δήμου ἐκ χώρας λιβαδίου, / καὶ τῶν, Καλλινίκου μο:/ναχοῦ. Θεοδώρου, τριαν:/ ταφυλλίας, Περζῆς και / Ἀγγέλου, χάριν μνημοσύνης / τῶν ἄνω ὀνομάτων, ἳνα / μνημονεύονται εἰς την προ/ σκομιδήν, ως φαίνονται και / ἐκεί γεγραμμένα“, в превод „Със средствата на благословения господин Никодимос от село Ливади и на Калик монах, Теодорос, Трендафилия, Перзи и Ангелос, за памет на имената им в проскомидията, където са написани“. В надписа няма името на Стерьос, но размерът на иконата, цветовата гама, бароковите медальони за сигнатурите, техниката и стилът несъмнено говорят, че иконата е негова.[7]

Богородица Одигитрия е изобразена до коляно, държаща детето Исус, облечана в син хитон и червен мафорион, чийто ръбове са украсени със злато.[7] Исус благославя с дясната си ръка, а в лювата държи отворено евангелие. Ореолите са от сребро. В долния ляв ъгъл има надпис „αωμδ / χ(είρ): στ(εργίου): Δ(ημητρίου): Α(στερίου): / (εκ) Κ(οζάνης)“, „1844, от ръката Стерьос Димитриу Астериу Кожани“.[8]

Христо Пантократор Елеймон (1844) е изобразен до колене, облечен с червен хитон и син химатион, благославящ с дясната ръка и държащ отворено евангелие с лявата. В долния ляв ъгъл има надпис „ΑΩΜΔ / χειρ Στ(εργίου) Δ(ημητρίου) Α(στερίου) / εκ Κοζάνης“, „1844 от ръката на Стерьос Димитриу Астериу от Кожани“.[8]

Последната икона на Стерьос Димитриу от храма „Свети Атанасий“ е на Света Анастасия Узорешителница (1845).[8] Светицата е представена фронтално, права, държаща в дясната си ръка кръст, а в лявата фиала с лекарство. Облечена е в маслиненозелен хитон, червен мафорион и носи червени обувки. В долната част има зографски подпис „ΑΩΜΔ / χειρ Στ(εργίου) Δ(ημητρίου) Α(στερίου) / εκ Κοζάνης“, „1845 от ръката на Стерьос Димитриу Астериу от Кожани“.[9]

Анхиало, 1852 г. и Варна, 1853 г.[редактиране | редактиране на кода]

„Христос Пантократор“ от „Преображение Господне“ в Анхиало, 1852 г.

След Македония очевидно Стерьос Димитриу се мести да работи по Черноморието. За църквата „Преображение Господне“ в Анхиало (Поморие) изработва голямата (118 x 85 cm) престолна икона на Христос Вседържител (1852).[9] Христо е изобразен фронтално, до пояс, с брада и кестенява коса. Облечен е в оранжев хитон със златни гънки и тъмно син химатион. С дясната си ръка благославя, а с лявата държи отворено евангелие с текста „ΕΓΩ ΕΙΜΙ / ΤΟ ΦΩΣ / ΤΟΥ ΚΟΣΜΟΥ / Ο ΑΚΟΛΟΥ/ΘΩΝ ΕΜΟΙ / ΟΥ ΜΗ ΠΕ/ΡΙΠΑΤΗ/ΣΗ ΕΝ ΤΗ / ΣΚΟΤΙΑ / ΑΛΛ ΕΞΑ/ ΤΟ ΦΩΣ / ΤΗΣ ΖΩΗΣ / 1852 Μαρτίου 27“. Сигнатурата Ι(ΗΣΟΥ)Σ / Χ(ΡΙΣΤΟ)Σ е в два медальона около главата му. Ръцете и нимбът са обковани със сребро. Фонът е златен. В долния ъгъл е подписът на художника „εὶρ Στεργίου Δ(ημητρίου): / ἐκ Κοζάνης“, „от ръката на Стерьос Димитриу от Кожани“. Иконата е добре запазена.[10]

В 1853 година рисува с голямо майсторство иконата на Свети Спиридон в храма „Свети Атанасий“ във Варна.[11] Иконата е с размери 145 x 94 cm и се пази в Археологическия музей във Варна, а на нейно място в църквата има копие. Свети Спиридон е изобразен седнал на златен трон в бароков стил. Дясната му ръка е вдигната в знак на благословия, а в лявата си ръка държи отворено евангелие с текст „ΕΙΠΕΝ Ο / ΚΥΡΙΟΣ / ΕΓΩ ΕΙΜΙ / Ο ΠΟΙΜΗΝ / Ο ΚΑΛΟΣ / Ο ΠΟΙΜΗΝ / Ο ΚΑΛΟΣ / ΤΗΝ ΨΥ/ΧΗΝ ΑΥ/ΤΟΥ ΤΙΘΗΣΙΝ“. Светецът е облечен в архиерейски одежди със специфичната си сламена шапка. От двете му страни има малки фигури на ангел и на Исус Христос в облаци. На златния фон зад главата на светеца с бели букви е сигнатурата Ο ΑΓΙΟΣ / ΣΠΥΡΙΔΩΝ, а малко по-долу е дарителският надпис: „Εγράφη Στεργίου / Δημηρὶου ὁ ἐк της / Κ(ο)ζάνης δαπάνη μεν / του έθνους τῶν ὑ/ποδηματοποιῶν / βαρναίων επι/στασία Δανιὴλ / Νικολὰου / εθνάρχου / έτει σωτηρίου / 1853 μηνί απριλ(ίου) 4“, „Изрисува Стерьос Димитриу от Кожани с иждивението на дружеството на обущарите варненци с грижата на Даниил Николау, народоначалник, в годината 1853, месец април 4“.[12][13] Във всички икони Стерьос изписва фамилното си име само с инициал. То става известно благодарение на този подпис.[10]

Негуш, 1860 г., Ламия, 1864 г. и Катерини 1864 г.[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Николай на трон“, Китроската митрополия в Катерини, 1864 г.
„Христос Вседържител на трон“, „Животворящ източник“ в Негуш, 1860 г.
„Въведение Богородично“, 1864 г., „Света Богородица Архондики“ в Ламия

В края на 50-те Стерьос Димитриу се връща в Македония. На него принадлежи и иконата „Христос Вседържител на трон“ (1860) от църквата „Животворящ източник“ в южномакедонския град Негуш.[14] Иконата е част от престолните икони, първата вдясно от царските двери. Иконата е рисувана съвместно от поп Атанасиос от Воден и Стерьос Димитриу, според надписа в долния ляв ъгъл „Δια χειρός Α/θανασίου Ιερε/ως προτοππ(απα): εκ / βοδενείς και Στεργίου: εκ / Κοζάνης / 1860 Μαίου 20“, „От ръцете на Атанасий йерей протопоп от Воден и Стерьос от Кожани 1860 май 20“.[15] Според гръцкия богослов Павлос Кириакидис възможно е и други престолни икони в храма да са на двамата зографи.[16] Христос е седнал на бароков трон и благославя с дясната ръка, а с лявата държи отворено евангелие[15] с текста „ΕΓΩ ΕΙΜΙ / ΤΟ ΦΩΣ / ΤΟΥ ΚΟΣΜΟΥ Ο ΑΚΟΛΟΥΘΩΝ / ΕΜΟΙ ΟΥ ΜΗΠΕΡΙΠΑΤΗ/ΣΕΙ ΕΝ ΤΗ / ΣΚΟΤΙΑ Α/ΛΛ(Α) ΕΞΕΙ ΤΟ / ΦΩΣ ΤΗΣ ΖΩΗΣ“. От двете му страни има по-малки фигури на ангели. Нимбът и благославящата дясна ръка са обковани със сребро.[16]

В църквата „Света Богородица Архондики“ в Ламия е запазена икона „Въведение Богородично“ (1864), дело на Стерьос Димитриу. На иконата от дясната страна прав е първосвещеникът Захарий, пред когото стои малката Мария с родителите си Йоаким и Ана. Зад тях има голяма група жени, присъстващи на службата. Подът е покрит с плочки, а на заден план има архитектурни елементи. Дарителският надпис гласи „Δαπάνη της συντεχνίας των σιδηρουργών. Έτει σωτηρίω αωξδ, χείρ Σεργίου Δημ(ητρίου) εκ Κοζάνης“, „С помощта на ковачкия еснаф. В годината на спасителя 1864, от ръката на Стерьос Димитриу от Кожани“.[17]

Друго произведение на Стерьос Димитриу от същата 1864 година е иконата на „Свети Николай на трон“ в Китроската, Катеринска и Платамонска митрополия в Катерини, пазена митрополитския кабинет. Иконата има размери 112 x 68 cm. Свети Николай е представен в цял ръст на златен фон, седнал на бароков трон, като краката му са поставени на подиум Дясната му ръка е издигната в благословия, а в лявата ръка държи отворено евангелие с текст „ ΕΙΠΕΝ Ο ΚΥ/ΡΙΟΣ. ΕΓΩ ΕΙ/ΜΙ Ο ΠΟΙΜΗΝ / Ο ΚΑΛΟΣ. Ο ΠΟΙ/ΜΗΝ Ο ΚΑΛΟΣ / ΤΗΝ ΨΥ/ΨΗΝ ΑΥΤΟΥ / ΤΙΘΗΣΙΝ / ΥΠΕΡ ΤΩ/Ν ΠΡΟΒΑ/ΤΩΝ“. Светецът е в архиерейски одежди – епитрахил, омофор и епигонатия, но е без митра. Над главата му отляво и отдясно в облаци са малките образи на Христос и Богородица, които му дават символите на святост. В долната част на иконата има дарителски надпис „Δια συνδρομής και εξώδου τω Κυρίω Δήμου Νι. Τσιόνγκα Καταφύγιο/ Έγραψε Στέργιος Δ(ημητρίου): ο εκ Κοζάνης τη 11η: Ιουλίου 1864“, „С материалната помощ на Димо Ни. Цьонгас Бежанец Изрисува Стерьос Димитриу от Кожани на 11 юли 1864“.[18]

Стерьос Димитриу рисува заедно със синоветеси Георгиос и Евтимиос. Негови произведения има и в Гумендже и в „Рождество Богородично“ в Рамна (Омало).[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 277.
  2. а б Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 299.
  3. Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 314.
  4. а б Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 302.
  5. Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 302 - 304.
  6. Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 304.
  7. а б в Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 306.
  8. а б в Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 308.
  9. а б Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 309.
  10. а б Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 310.
  11. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 276.
  12. Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 311.
  13. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 276 - 277.
  14. Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 311 - 312.
  15. а б Κυριακίδης, Παύλος. Ιερός Ναός Ζωοδόχου Πηγής (Παναγιωπούλα). // Νιάουστα 94. 2001. σ. 18.
  16. а б Κυριακίδης, Παύλος. Ιερός Ναός Ζωοδόχου Πηγής (Παναγιωπούλα). // Νιάουστα 94. 2001. σ. 19.
  17. Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 312.
  18. Trifonova, Alexandra Ph. Quelques précisions concernant le Peintre du deuxième et troisième quart du XIXe siècle Stergios Dimitriou de Kozani et son activité artistique. // Патримониум.мк 8 (13). 2015. с. 313.
  19. Ταξιδεύοντας με τους ζωγράφους. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Εφορεία Αρχαιοτήτων Κιλκίς. Посетен на 23 юни 2018.
     Портал „Македония“         Портал „Македония