Ливади (дем Терми)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ливади
Λιβάδι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Терми
Географска област Халкидически полуостров
Надм. височина 789 m
Население (2001) 751 души

Ливади (на гръцки: Λιβάδι) е село в Република Гърция, дем Терми, област Централна Македония със 751 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в северозападната част на Халкидическия полуостров, високо в планината Хортач (Хортиатис). В селото е разположен манастирът „Свети Генадий“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория, античност, средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В района на Ливади са открити важни обекти от праисторическо време. На 1,5 km западно, в местността Сугла, има селищна могила от желязната епоха. Южно от селото в местността Камини има останки на къщи и работилнизи за метал от архаичния и класическия период. В местността Алонаки на 2,5 km североизточно от селото е открита керамика от византийско и османско време, както и следи от жилищни сгради.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Земеделският район Ливадич е споменат за пръв път в документ от 1487 година между селата, земите и сградите, които великият везир Исак паша дарява за издържането на религиозните и браготворителни институции, които той основава в Солун – Аладжа Имарет джамия, имарет и медресе. В преброяване от 1771 година селото е включено в специалната група на вакъфа. В средата на XIX век селото има 157 къщи.[2]

В края на XIX век Ливади е гръцко село в Солунска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1818 година.[3] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ливади (Livadhi), Ардамерска епархия, живеят 1800 гърци.[4] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ливадия живеят 1000 гърци християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ливади (Livadi) има 715 жители гърци и в селото има гръцко основно и прогимназиално училище.[6]

В селото са запаззени няколко традиционни къщи – къщата на семейство Базукас, къщата на Григорудис, къщата на Харилаос Кудунис и къщата на Ератостенис Халкияс.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. До 2011 година селото е част от дем Василика на ном Солун.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ливади
  • Flag of Greece.svg Георгиос Льольос (Γεώργιος Λιόλιος), гръцки андартски деец, четник[7]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Саулис (Γεώργιος Σαούλης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[8]
  • Flag of Greece.svg Стерьос Маникас (Στέργιος Μανίκας), гръцки андартски деец, четник при Г. Петру заедно с П. Катакалос, Г. Льольос, Н. Кавадас и Й. Панори, арестуван след сражение с турски аскер край Петрево и лежи 2 години в затвор[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXVI.
  2. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXXV.
  3. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 6 юни 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 196-197.
  7. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 59. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония