Света Анастасия Узорешителница (манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Света Анастасия Узорешителница“
Αγίας Αναστασίας της Φαρμακολύτριας
Общ изглед от манастира
Общ изглед от манастира
Карта
Местоположение в Полигирос, Commune of Galatista
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
Населено мястоГалатища
РелигияВселенска патриаршия
Епархияставропигиален
Изграждане1522 година
Статутдействащ
Сайтwww.moniagiasanastasias.gr
„Света Анастасия Узорешителница“ в Общомедия

„Света Анастасия Узорешителница“ или Фармаколитрия (на гръцки: Μονή Αγίας Αναστασίας της Φαρμακολύτριας) е ставропигиален манастир на Вселенската патриаршия в Егейска Македония, Гърция, част от дем Полигирос в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година в манастира има 45 жители.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът се намира в южното подножие на планината Омвриано, разклонение на Хортач, близо до село Василика, Солунско. Това е ставропигиален манастри и е построен в чест на Света Анастасия Узорешителница, мъченичеца, пострадала в 304 година по време на гоненията на император Диоклециан.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Свети Теона Солунски и Света Теофания като ктитори на манастира, мозайка над входа

Според традицията манастирът е основан в 888 година от императрица Теофания, жена на император Лъв VI Философ (866 - 912). Императрицата дарила на манастира честно дърво и зестрата си и оттук и името на съседното селище Василика (тоест Царско). Данни за съществуването на манастира в средновековието обаче няма.[1]

В житието на Теона Солунски от XVIII век, се казва, че монахът, по-късно солунски митрополит, обявен за светец, пристига тук в 1522 година, намира между Василика и Галатища разрушен параклис и построява манастир, в който се заселва заедно със 150 последователи дошли с него от Света гора. Манастирът процъфтява и натрупава огромни недвижими имоти и много зависимости из целия Балкански полуостров и Русия. През втората половина на XVI век достига своя най-голям просперитет и има около 300 монаси. В 1789 година обаче манастирът е унищожен. В 1821 година по време на Гръцкото въстание манастирът изплаща частни търговски кораби да участват в битката в Коронийския залив. Той е унищожен отново заедно с другите села в района по време на потушаването на Халкидическото въстание на 12 юни 1821 година. Възстановен е в 1832 година, но по време на Гръцко въстание в Македония в 1854 година отново е унищожен. В 1898 година в манастира пристига като патриаршески екзарх Прокопий Амфиполски с цел възстановяване на единството и мира в монашеското братство.[1]

Патронните празници на манастира са на 22 декември и 15 август.[2]

В 1995 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.[3]

В манастира са погребани мощите на Яков Костурски,[4][5] които след това са преместени.[6]

Игумени
Име Име Управление Бележка
Апостол Димелис Απόστολος Διμέλης 1960 - октомври 1985 презвитер, от 21 ноември 1973 г. евменийски епископ, от 15 ноември 1977 г. илиуполски и тирски митрополит, по-късно родоски м.
Апостол Вулгарис Απόστολος Βούλγαρης 3 ноември 1985 милетски епископ, от 15 януари 1990 г. милетски митрополит

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Μονή Αγίας Αναστασίας Φαρμακολύτριας // Halkidiki Travelguide. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 17 ноември 2020 г.
  2. а б Τσιάπαλη, Μαρίζα, Νικόλαος Μερτζιμέκης. Μονή Αγίας Αναστασίας Φαρμακολύτριας // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
  3. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/528/14/7-1-1981 - ΦΕΚ 65/Β/30-1-1981 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-11-05. Посетен на 5 ноември 2014.
  4. Св. преподобномъченик Яков Костурски и двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий // Православието. Посетен на 13 август 2020 г.
  5. Άγιοι Ιάκωβος ο νέος Οσιομάρτυρας από την Καστοριά και οι δύο μαθητές του Ιάκωβος ο Διάκονος και Διονύσιος ο Μοναχός // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 13 август 2020 г.
  6. Γλαβίνας, Απόστολος. Αρχιερείς της Επισκοπής Αρδαμερίου. „Μακεδονικά“, XX, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1980. σ. 20. Посетен на 10 септември 2014.