Свети Василий Блажени (Москва)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Василий Блажени“
Храм Василия Блаженного
Saint Basil's Cathedral, Red Square, Moscow, Russia.jpg
Общ изглед
Местоположение в Москва
Вид на храмаправославна катедрала
СтранаFlag of Russia.svg Русия
Населено мястоМосква
Вероизповеданиеправославие
ЕпархияМосковска
(Московска градска)
Изграждане1561 г.
Статутпаметник на културата, музей
Състояниеотлично
Обект на ЮНЕСКО
Име в регистъраKremlin and Red Square, Moscow
ТипКултурно наследство
Критерииi, ii, iv, vi
Вписване1990  (14та сесия)
„Свети Василий Блажени“ в Общомедия

„Покров Богородичен“ (на руски: Собо́р Покрова́ Пресвято́й Богоро́дицы), известен и като „Свети Василий Блажени“ (Храм Василия Блаженного), е православен храм, разположен на Червения площад в Москва, Русия. Той е широко известен паметник на руската архитектура.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

Храмът „Василий Блажени“ е филиал на Държавния исторически музей на Русия. Включен е в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Храмът е сред най-известните забележителности на Русия. За много от жителите на Земята той е символът на Москва (така както Айфеловата кула е символ на Париж).

Пред катедралата от 1931 г. е поставен бронзовият паметник на Минин и Пожарски.

Легенди за създаването на храма[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата е строена през 1555 – 1561 г. по заповед на Иван Грозни по случай превземането на Казан и победата над Казанското ханство по време на военната кампания на руснаците за завладяването на Волжка България.

Съгласно легендата архитектът на храма е ослепен от Иван Грозни, за да не може да направи подобен храм.[1]

Архитектурно решение[редактиране | редактиране на кода]

Храмът се състои от 8 параклиса, разположени около издигащата се над тях 9-а църква. Над всеки параклис има купол с различни шарки. Всичките 9 църкви са обединени от обща основа, обходна галерия и вътрешни преходи.[2]

През 1588 г. от североизток към храма е пристроена постройка, осветена в чест на Василий Блажени (1469 – 1552), мощите на когото се намират в тази пристройка. Към нея е достроена пристройката „Рождество на пресвета Богородица“.

През 1670 г. е построена камбанарията. Висока е 65 м.

Храм-музей[редактиране | редактиране на кода]

През 1929 г. храмът е затворен за богослужение, свалени са камбаните и е обявен за музей. Отново започва да се използва за богослужения от 14 октомври 1991 г.

През останалото време е отворен за посещение на туристи.

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

По времето на Иван IV храмът се е използвал и като място за съхранение на царската хазна.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]