Свети Дионисий (параклис в Литохоро)
| „Свети Дионисий“ Aγίου Διονυσίου | |
 Входът | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православен параклис |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Литохоро |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Китроска, Катеринска и Платамонска |
| Тип на сградата | еднокорабен храм |
| Изграждане | 1762 година |
| Статут | действащ храм |
„Свети Дионисий Олимпийски“ (на гръцки: Aγίου Διονυσίου) е православен параклис в Литохоро, Егейска Македония, Гърция, част от Китроската, Катеринска и Платамонска епархия. Със запазените си оригинални стенописи и икони от XVIII век параклисът е обявен за паметник на културата.[1][2]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Параклисът е пристроен в югоизточния край на църквата „Свети Димитър“.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Издигнат е в 1762 година, две години след второто възстановяване на църквата. Параклисът оцелява непокътнат от голямата катастрофа от 1878 година, когато останалата част на църквата е изгорена при потушаването на Литохорското въстание.[2]
В 1996 година параклисът заедно с църквата е обявен за защитен паметник на културата.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение параклисът е едностайна пристройка. Входът е през ниска врата на запад и корпусът му е интегриран с храма. Освен сведенията от ктиторския надпис за времето на основаването му през 1762 година, не ни са известни други исторически данн.[2]
Всичките повърхности на храма са изписани със стенописи от времето на изграждането му. Иконографската програма е ограничена главно до житието на Свети Дионисий Олимпийски. На фасадата на параклиса и над ктиторския надпис в ниша е изобразен Свети Дионисий с Христос. От двете страни на входа и в голям мащаб са изобразени в цял ръст архангелите Гавриил и Михаил, а на северната колона на вратата е Разпятие и Страстите. Стенописната украса във вътрешността са разделена на три зони. В долната зона волтара, освен декоративния мотив, който заобикаля параклиса, е изобразен Йона, излизащ от кита. Във втората зона са Света Богородица Ширшая небес в централната ниша, Христос в гроба в протезиса, светци и отци на Църквата в цял ръст, както и мъченичеството на светци. В горната зона се развива сцената на Христос като Лозата и още някои мъченически подвига по страничните стени. Втората зона на църквата също е украсена със светци в цял ръст, докато в горната, започвайки от южната стена по посока на часовниковата стрелка, се разказват епизоди от житието на Свети Дионисий Олимпийски.[2]
Ктиторският надпис е на отвън над входа на параклиса. Запазен е непокътнат и е поддържан в добро състояние. Носи датата 1762 година. Ктиторският надпис не споменава зографа на стенописите, но споменава Хаджи Михаил, Николаос Рейзис и „други корабособственици“. Забележителни са макетите на кораби, гравирани на външната стена на параклиса.[2]
| „ | ΕΚΤΙΣΘΗ Ο ΘΕΙΟΣ ΟΥΤΟΣ ΚΑΙ ΙΕΡΟΣ ΝΑΟΣ ΤΟΥ ΟΣΙΟΥ ΚΑΙ ΘΕ/ΟΦΟΡΟΥ ΠΑΤΡΟΣ ΗΜΩΝ ΔΙΟΝΥΣΙΟΥ˙ ΔΙΑ ΔΑΠΑΝΗΣ/ ΤΟΥ ΚΥΡ ΧΑΤΖΗ ΜΙΧΑΗΛ ΚΑΙ ΚΥΡ ΝΙΚΟΛΑΟΥ ΡΙΥΖΗ ΚΑΙ/ ΤΟΝ ΛΙΠΩΝ ΚΑΡΑΒΟΚΥΡΕΩΝ ΤΩΝ ΕΚ ΤΗΣ ΚΩΜΗΣ ΤΑΥ ΤΗΣ/ ΕΝ ΕΤΗ Α Ψ Ξ Β 1762.[2]
Изгради се Божествения този и Свети храм на преподобния и Богоносец отец наш Дионисий с помощта на господин Хаджи Михаил и господин Николаос Ризис и на останалите корабовладелци от това село в годината1762 |
“ |
Йоанис Цюрис смята, че стенописите наподобяват тези на известния зограф поп Теодор. На базата на анализ на ктиторския надпис обаче, Николета Трупку отхвърля тази хипотеза.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/11002/332/2-1-1996 - ΦΕΚ 177/Β/19-3-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-10-26. Посетен на 25 октомври 2014.
- ↑ а б в г д е ж Μασταγκάς, Σωτήρης. Τέχνη και Βυζαντινή Αρχαιολογία - Το παρεκκλήσι του αγίου Διονυσίου στο Λιτόχωρο // Faretra.info Ηλεκτρονική Εφημερίδα της Ημαθίας, 22 Αυγούστου 2019. Посетен на 6 февруари 2022 г. (на гръцки)
