Възнесение Господне (Несебър)
| „Възнесение Господне“ | |
 | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Несебър |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Сливенска |
| Архиерейско наместничество | Бургаско |
| Тип на сградата | каменен градеж |
| Архитектурен стил | византийски |
| Изграждане | 1609 г. |
| Статут | недействащ храм, паметник на културата |
| Състояние | реставрирана |
| „Възнесение Господне“ в Общомедия | |
„Възнесение Господне“ или „Свети Спас“ е късносредновековна православна църква в Несебър, България.
История и архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена през 1609 г. със средствата на богат несебърски гражданин по времето на митрополит Киприян. Това става ясно от дарителския надпис, разположен над южния вход. Тя е еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 11,7 м и ширина 5,7 м. Някога по цялата северна страна е минавал тесен и дълъг притвор и с него ширината на църквата е била 9.8 м. Дървеният стреховиден покрив е без обшивка отвътре. Източната фасада е била наполовина вкопана в земята.
Стените са покрити почти изцяло със стенописи. Върху южната и северната стена са разположени композиции със сюжети от Евангелието, а под тях са изобразени в цял ръст фигури на светци. В апсидата е изписана сцената „Богородица – ширшая небес с Младенеца“.
В църквата е била надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, погребана през 1441 г. в „Старата митрополия“ и преместена по-късно тук от несебърския архиепископ, която сега може да се види в Археологическия музей.
Макар и без особени архитектурни достойнства, църквата има добре запазени, реставрирани стенописи, които представят живописната школа в Несебър от XVII век.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
