Свети Теодор Тирон (Стара Загора)

„Свети Теодор Тирон“
	„Свети Теодор Тирон“
	Местоположение в Стара Загора
Вид на храма	православен параклис
Страна	България
Населено място	Стара Загора
Вероизповедание	Българска православна църква – Българска патриаршия
Епархия	Старозагорска
Архиерейско наместничество	Старозагорско
Изграждане	1895 г.
Статут	действащ храм, паметник на културата
	„Свети Теодор Тирон“ в Общомедия

„Свети Теодор Тирон“ е православен параклис в Стара Загора, парка „Аязмото“, в северния край на града. Под ведомството е на Старозагорската епархия.

История

Манастир

На мястото на параклиса е имало манастир през Средновековието, възникнал на мястото на древно езическо капище до голям лековит извор (аязмо). Смята се, че там е бил центърът на християнско средище, предполагаемо съставлявано от около 10 манастира и скита в околностите^[1].

Година преди покръстването на България (863 – 864) до капището е издигнат християнски храм и в него са покръстени боляринът Цолю и дъщеря му Цветана (с християнско име Теодора). Кан (хан) Борис пристига в града и приема християнската вяра в същия християнски храм на върха на Аязмото. Храмът става първостепенен манастир (лавра) – сред 7-те главни лаври на България, построени от княз Борис-Михаил, а около нея са изградени десетина по-малки манастира – скитове.^[1] Манастирът е наречен „Св. Теодор Тирон“ (в превод от гръцки означава „млад войник“).

Многократно подлагани на опустошения от разни нашественици – главно кръстоносци, татари и османци, манастирът и околните скитове са разрушени окончателно в началото на османското владичество.

Параклис

През 1894 г. новият старозагорски митрополит Методий учредява благотворителен комитет „Св. Йоан Милостивий“, за да възстанови значението и светостта на Аязмото. С негова помощ и с подкрепата на общината се възстановява гората. Първият камък на параклиса е поставен от митрополита на 2 май 1895 година в създадения от него парк „Аязмото“. Параклисът е наречен на името на същия светец Теодор Тирон. Методий Старозагорски е погребан непосредствено до параклиса.^[2]

Параклисът е изографисан през 1944 г. от художниците Николай Евгениевич Ростовцев и Владимир Егер. През 1949 г. благотворителният комитет е разтурен. Гората на върха е национализирана и превърната в Парк за култура и отдих „Владимир Илич Ленин“. Иконостасът в параклиса е изписан от Николай Шелехов по благословението на митрополит Климент като част от курса по иконопис в духовната академия от пролетта на 1952 г. След 1989 г. параклисът е възстановен и действа.^[1]