Свободно време

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обществените паркове се създават за отдих, свободно време и спорт.
Мъж отпочива в диван.
Хора се радват на свободното си време.
Плуване в оазис през свободно време.

Свободно време е време, прекарано извън бизнес, трудови отношения, търсене на работа, домакински задачи и образование, както и необходимите действия за ядене и спане. Според ситуационистите, свободното време е илюзорна идея и рядко е напълно „свободно“ – икономическите и социалните сили отпускат свободното време от индивида и му го продават обратно като стока.[1] Разбира се, заниманията на повечето хора през свободното им време не са напълно свободен избор и могат да бъдат ограничавани от обществен натиск, например хората могат да бъдат принудени да прекарват време в градината от нуждата да не изостават от стандартна на съседните градини или да ходят на купони поради обществен натиск. Свободното време като преживяване обикновено набляга на размерите на възприетата свобода и избор.[2] Други класически определения говорят за „непродуктивна консумация на време“ (Торстейн Веблен, 1899 г.).[3] Различните дисциплини имат определения, отразяващи техните най-чести проблеми: например, социалните сили в социологията и духовните и емоционалните състояние в психологията. От изследователска гледна точка, тези подходи имат предимството да са изброими и сравними във време и място.[4]

Социологията на свободното време е академична дисциплина, която се занимава с изучаването и анализа на свободното време. Отдихът се различава от свободното време в това, че е целенасочено действие, което включва свободно време в дейностен контекст. Икономистите смятат, че свободното време е също толкова ценно за човека като заплатата, която биха спечелили за същия период от време, изразходено в дейността. Ако това не беше така, хората биха работили, вместо да заделят свободно време.[5] Обаче, разграничението между свободното време и неизбежните дейности не е строго определено, т.е. хората понякога работят по работни задачи за удоволствие или за дългосрочна полза.[6] Свързана концепция е социалното свободно време, което включва свободни дейности в социални обстоятелства, като например извънучилищна дейност, спорт, клубове и т.н. Друга концепция включват семейното свободно време. Взаимоотношенията с други обикновено са голям фактор за удовлетворение.

История[редактиране | редактиране на кода]

В исторически план свободното време е привилегия на високата класа.[7] Възможностите за свободно време идват с повечето пари и по-малкото работно време, които нарастват драстично в средата и към края на 19 век, започвайки от Великобритания и разпростирайки се към другите богати страни в Европа. Достига и САЩ, макар по това време тази държава да има в Европа репутация на предоставяща много по-малко свободно време, въпреки богатството си. Имигрантите в САЩ откриват, че трябва да работят повече, отколкото са работели в Европа.[8] Икономистите продължават да разследват защо американците работят повече време.[9] Според някои автори, свободното време не е създадено през 19 век, а е застъпено в ориенталския свят още от древни време.[10] Аристотел интерпретира темата за свободното време като време, свободно от всякакво съществено необходимо занимание, като неотменимо свойство на гражданското състояние.[11].

Франция[редактиране | редактиране на кода]

Свободното време към средата на 19 век вече не е индивидуална дейност и все повече се организира. В промишления град Лил с население от 80 000 души към 1858 г. кабаретата и кръчмите за работната класа наброяват 1300 или една на всеки три къщи. Самите църкви също организират социални дейности. Всеки клуб има дълго разписание с офицери и натоварен график за банкети, фестивали и състезания.[12]

Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Докато грамотността, парите, улеснените пътешествия и разширеното чувство за общество нарастват във Великобритания след средата на 19 век, има все повече време и интерес в свободните дейности от всякакъв тип за всички класи.[13] Възможностите за развлечение се увеличават покрай нарастващите заплати и намаляващото работно време. В урбанизираните части на страната девет-часовият работен ден става все повече нормата, а закон от 1874 г. ограничава работната седмица до 56,6 часа. Освен това, навлиза система на рутинни ежегодни отпуски, която тръгва от администрацията към работната класа.[14][15] Около 200 морски курорта са създадени, благодарение на евтини хотели, евтини железопътни маршрути, широко разпространени банкови празници и избледняването на много религиозни забрани срещу светските дейности в неделя.[16]

Към края на Викторианската епоха индустрията на свободното време е изникнала във всички британски градове, а моделът е копиран в Западна Европа и Северна Америка. Тя предоставя планирано развлечение с подходяща продължителност и удобни места на ниски цени. Това включва спортни събития, музикални зали и народни театри. Към 1880 г. футболът вече не е запазен само за обществения елит и привлича голяма публика сред работната класа. По това време на свободното време се радва основно мъжкото съсловие. Съществуват и класови разлики между клубовете на високата класа и баровете на работната и средната класа.[17] Към 1920-те години киното и радиото масово привличат всички класи, възрасти и полове.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Обхватът на свободните дейности включва от най-неформални и небрежни до високо организирани и дълготрайни дейности. Значителна част от тези дейности са хобитата, които се предприемат за лично удовлетворение, обикновено редовно и често водят до удовлетворение чрез развиване на умения или признато постижение, понякога и под формата на продукт.

  1. Творчески вид – главното свойство на този тип е изборът на занимание с такава дейност, която е насочена към създаването или копирането на предмет за самоутвърждаване в даден творчески акт.
  2. Културно-потребителски вид – повишение на духовната култура, посещаване на музеи, театри, филхармонии, галерии, изложения, концерти, библиотеки и други.
  3. Рекреативен вид – вид развлекателен, като например риболов, туризъм, танци и други.

Културни разлики[редактиране | редактиране на кода]

Свободното време варира от едно общество до друго, макар антрополозите да са установили, че ловците-събирачи имат значително повече свободно време от хората в по-сложните общества. В резултат на това, общества като шошоните в Големия басейн се възприемат за много мързеливи от европейските колонизатори.[18]

Работохолиците, по-рядко срещани, отколкото в обществените митове, са тези, които работят маниакално за сметка на други дейности. Те предпочитат работата пред това да прекарват време в социализиране или да се занимават с други дейности през свободното си време.

Мъжете като цяло имат повече свободно време от жените, тъй като последните обикновено имат повече домакински и родителски отговорности и все по-голямо участие в бизнес заетостта. В Европа и САЩ възрастните мъже обикновено разполагат седмично с между един и девет часа повече свободно време от жените.[19]

Семейно свободно време[редактиране | редактиране на кода]

Семейното свободно време е времето, което родителите и децата прекарват заедно в развлекателни дейности[20] и може да бъде разширено така, че да включва прародители и внуци.[21] Свободното време може да стане център при развитието на емоционалната близост и силните семейни връзки. Различните контексти оформят перспективите, значението и преживяването на семейното свободно време. Например, свободното време е част от работата в селските райони, а селската идилия се приема от градските семейства през уикендите, но и селските, и градските семейства харесват селския контекст като идеално място за сплотяване на семейство (връзка с природата, по-бавно и по-интимно място, спокойствие и т.н.).[21][22]

Остаряване[редактиране | редактиране на кода]

Свободното време е важно през живота и може да улесни чувството за контрол и себестойност.[23] По-възрастните хора могат да се възползват от физическите, социалните, емоционалните, културните и духовните аспекти на свободното време. Оползотворяването на свободното време и взаимоотношенията често са централни фактори за удовлетворителното стареене.[24] Например, участването в свободни занимания с внуци може да повиши чувството им за дълг към следващите поколения, докато възрастните могат да оставят наследство отвъд себе си за бъдещите поколения.[25]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Situationist International #9 (1964) „Questionnaire, section 12“
  2. Kelly, John. Leisure, 3rd edition. Boston and London, Allyn and Bacon, 1996. ISBN 0-13-110561-2. с. 17 – 27.
  3. Veblen, Thorsten. The Theory of the Leisure Class. New York, New American Library, 1953. с. 46.
  4. Laurent Turcot, „The origins of leisure“, International Innovation, април 2016, [1]
  5. Macroeconomics: Canada in the Global Environment. Pearson Canada, 2018. ISBN 978-0-13-468683-7. с. 485.
  6. Goodin, Robert E.; Rice, James Mahmud; Bittman, Michael; & Saunders, Peter. (2005). „The time-pressure illusion: Discretionary time vs free time“. Social Indicators Research 73(1), 43 – 70. (JamesMahmudRice.info, „Time pressure“ (PDF))
  7. Peter N. Stearns, ed., Encyclopedia of European social history from 1350 to 2000 (2001) 5:3 – 261.
  8. Mark Wyman. Round-trip to America: The Immigrants Return to Europe, 1880 – 1930. Cornell University Press, 1993. с. 53.
  9. Edward C. Prescott, „Why do Americans work so much more than Europeans?“ (No. w10316. National Bureau of Economic Research, 2004) online.
  10. Laurent Turcot, Sports et Loisirs. Une histoire des origines à nos jours. Paris, Gallimard, 2016.
  11. Феномен досуга в античном мире // Фролов Э. Д. Парадоксы истории – парадоксы античности. СПб.: Издат. дом СПбГУ, 2004. – с. 420 ISBN 5-288-03475-3
  12. Theodore Zeldin, France, 1848 – 1945, vol. 2, Intellect, Taste and Anxiety (1977) с. 2:270 – 71.
  13. Peter J. Beck, „Leisure and Sport in Britain.“ in Chris Wrigley, ed., A Companion to Early Twentieth-Century Britain (2008): 453 – 69.
  14. G. R. Searle, A New England?: Peace and War, 1886 – 1918 (Oxford University Press, 2004), 529 – 70.
  15. Hugh Cunningham, Time, work and leisure: Life changes in England since 1700 (2014)
  16. John K. Walton, The English seaside resort. A social history 1750 – 1914 (1983).
  17. Peter Haydon, The English pub: a history (1994).
  18. Farb, Peter. Man's Rise to Civilization As Shown by the Indians of North America from Primeval Times to the Coming of the Industrial State. New York City, E.P. Dutton, 1968. с. 28.
  19. OECD Organisation for Economic Co-operation and Development. Society at a Glance 2009: OE.
  20. Shaw, S. M.. Controversies and contradictions in family leisure: An analysis of conflicting paradigms. // Journal of Leisure Research 29 (1). 1997. с. 98 – 112.
  21. а б Hebblethwaite, Shannon. Grannie's got to go fishing": meanings and experiences of family leisure for three-generation families in rural and urban settings. // World Leisure Journal 56 (1). 2014. DOI:10.1080/04419057.2013.876588. с. 42 – 61.
  22. Rye, J. Rural youths' images of the rural. // Journal of Rural Studies 22. 2006. DOI:10.1016/j.jrurstud.2006.01.005. с. 409 – 421.
  23. Kleiber, D. A., Walker, G. J., & Mannell, R. C. (2011). A social psychology of leisure. Venture Pub., Incorporated.
  24. Kelly, ed., John. Activity and Aging. Newbury Park and London, Sage, 1993. ISBN 0-8039-5273-2. с. 125 – 145.
  25. Hebblethwaite, S. и др. Expressions of generativity through family leisure: Experiences of grandparents and adult grandchildren. // Family Relations 60 (1). 2011. DOI:10.1111/j.1741-3729.2010.00637.x. с. 121 – 133.