Направо към съдържанието

Свободно време

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обществените паркове се създават за отдих, свободно време и спорт.
Мъж отпочива в диван.
Хора се радват на свободното си време.
Плуване в оазис през свободно време.

Свободно време е време, което би могло да бъде прекарано извън бизнес, трудови отношения, търсене на работа (включително при безработица), домакински задачи (като такива, свързани с необходимите действия за ядене и спане), както и образование и задължителни тренировки. Разграничението между свободното време и неизбежните дейности не е строго определено, т.е. хората понякога работят по работни задачи за удоволствие или за дългосрочна полза.[1] Свързана концепция е социалното свободно време, което включва свободни дейности в социални обстоятелства, като например извънучилищна дейност, спорт, клубове и т.н. Друга концепция включват семейното свободно време. Взаимоотношенията с други хора, с домашни животни, с дивата природа и т.н. обикновено са голям фактор за удовлетворение.

Същност

[редактиране | редактиране на кода]

Обхватът на свободните дейности включва от най-неформални и небрежни до високо организирани и дълготрайни дейности. Значителна част от тези дейности са хобитата, които се предприемат за лично удовлетворение, обикновено редовно и често водят до удовлетворение чрез развиване на умения или признато постижение, понякога и под формата на продукт.

  1. Творчески вид – главното свойство на този тип е изборът на занимание с такава дейност, която е насочена към създаването или копирането на предмет за самоутвърждаване в даден творчески акт.
  2. Културно-потребителски вид – повишение на духовната култура, посещаване на музеи, театри, филхармонии, галерии, изложения, концерти, библиотеки и други.
  3. Рекреативен вид – вид развлекателен, като например риболов, туризъм, танци и други.

Свободното време се смята за важно през живота и може да улесни чувството за контрол и себестойност.[2] Обикновено на разполагането от тях с някакво свободно време се гледа положително от повечето хора, изключение правят работохолиците, по-рядко срещани, отколкото в обществените митове - тези, които работят маниакално за сметка на други дейности. Те предпочитат работата пред това да прекарват време в социализиране или да се занимават с други дейности през свободното си време, т.е. стремят се да редуцират това време или да го заемат така сякаш не е свободно.

Проблеми по определението

[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за свободното време, т.е. че част от времето, с което някой въобще разполага може да бъде свободно е свързана с вижданията за същността и възможния обхват на свободата, което от своя страна има връзка с естеството на отношенията в обществото. Съответно свободното време и представите за него варират от едно общество до друго. Например антрополозите са установили, че ловците-събирачи имат значително повече свободно време от хората в по-сложните общества, което от последните може да не бъде оценявано положително. Общества като индианците шошони в Големия басейн се възприемат, като много мързеливи от европейските колонизатори.[3]

Подобни разграничения могат да се правят и на всякакъв друг социален и полов признак. Мъжете като цяло имат повече свободно време от жените, тъй като последните обикновено имат повече домакински и родителски отговорности и все по-голямо участие в бизнес-заетостта. В Европа и САЩ възрастните мъже обикновено разполагат седмично с между 1 и 9 часа повече свободно време от жените.[4] От друга страна има и семейно свободно време. Това е времето, което родителите и децата прекарват заедно в развлекателни дейности[5] и може да бъде разширено така, че да включва прародители и внуци.[6] По-възрастните хора могат да се възползват от физическите, социалните, емоционалните, културните и духовните аспекти на свободното време. Оползотворяването на свободното време и взаимоотношенията често са централни фактори за удовлетворителното стареене.[7] Например, участването в свободни занимания с внуци може да повиши чувството им за дълг към следващите поколения, докато възрастните могат да оставят наследство отвъд себе си за бъдещите поколения.[8]

Свободното време може да стане център при развитието на емоционалната близост и силните семейни връзки. Различните контексти оформят перспективите, значението и преживяването на семейното свободно време. Например, свободното време е част от работата в селските райони, а селската идилия се приема от градските семейства през уикендите, но и селските, и градските семейства харесват селския контекст, като идеално място за сплотяване на семейство (връзка с природата, по-бавно и по-интимно място, спокойствие и т.н.).[6][9] Отдихът, който е важен елемент от изживяванията и ефектите на свободното време не е напълно тъждествено с него понятие, той се различава от свободното време с това, че е целенасочено действие, което включва свободно време в действен контекст.

Изследвания

[редактиране | редактиране на кода]

Различните научни дисциплини имат определения, отразяващи техните най-чести проблеми: например, социалните сили в социологията и духовните и емоционалните състояние в психологията. От изследователска гледна точка, тези подходи имат предимството да са изброими и сравними във време и място.[10] Социологията на свободното време е академична дисциплина, която се занимава с изучаването и анализа на свободното време.

Икономистите смятат, че свободното време е също толкова ценно за човека като заплатата, която биха спечелили за същия период от време, изразходено в дейността, иначе хората биха работили, вместо да заделят свободно време.[11] Обаче според ситуационистите, свободното време е илюзорна идея и рядко е напълно „свободно“ – икономическите и социалните сили отпускат свободното време от индивида и му го продават обратно като стока.[12] Така заниманията на повечето хора през свободното им време не са напълно свободен избор и могат да бъдат ограничавани от обществен натиск, например хората могат да бъдат принудени да прекарват време в градината, за да не изостават от стандарта на съседните градини или да ходят на купони/празненства под обществен натиск. Свободното време като преживяване обикновено набляга на размерите на възприетата свобода и избор.[13] Други класически определения говорят за „непродуктивна консумация на време“ (Торстейн Веблен, 1899 г.).[14]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Древност и Средновековие

[редактиране | редактиране на кода]

Според някои автори възможността за отделяне на свободното време датира от 19 век натътък, но според други е застъпено в ориенталския свят още от древни време.[15] Аристотел интерпретира темата за свободното време като време, свободно от всякакво съществено необходимо занимание, като неотменимо свойство на гражданското състояние.[16]

Франция

[редактиране | редактиране на кода]

Свободното време към средата на 19 век вече не е индивидуална дейност и все повече се организира. В промишления град Лил с население от 80 000 души към 1858 г. кабаретата и кръчмите за работната класа наброяват 1300 или 1 на всеки 3 къщи. Църквите също организират социални дейности. Всеки клуб има дълго разписание с офицери и натоварен график за банкети, фестивали и състезания.[17]

Великобритания

[редактиране | редактиране на кода]

Докато грамотността, парите, улеснените пътешествия и разширеното чувство за общество нарастват във Великобритания след средата на 19 век, има все повече време и интерес в свободните дейности от всякакъв тип за всички класи.[18] Възможностите за развлечение се увеличават покрай нарастващите заплати и намаляващото работно време. В урбанизираните части на страната девет-часовият работен ден става все повече нормата, а закон от 1874 г. ограничава работната седмица до 56,6 часа. Освен това, навлиза система на рутинни ежегодни отпуски, която тръгва от администрацията към работната класа.[19][20] Около 200 морски курорта са създадени, благодарение на евтини хотели, евтини железопътни маршрути, широко разпространени банкови празници и избледняването на много религиозни забрани срещу светските дейности в неделя.[21]

Към края на Викторианската епоха индустрията на свободното време е изникнала във всички британски градове, а моделът е копиран в Западна Европа и Северна Америка. Тя предоставя планирано развлечение с подходяща продължителност и удобни места на ниски цени. Това включва спортни събития, музикални зали и народни театри. Към 1880 г. футболът вече не е запазен само за обществения елит и привлича голяма публика сред работната класа, но със свободното време разполагат предимно мъжете. Съществуват и класови разлики между клубовете на високата класа и баровете на работническата и средната класа.[22] Към 1920-те години киното и радиото масово привличат всички класи, възрасти и полове.

САЩ

[редактиране | редактиране на кода]

В исторически план свободното време много често е привилегия на високата класа.[23] Възможностите за свободно време идват с повечето пари и по-малкото работно време, които нарастват драстично в средата и към края на 19 век, започвайки от Великобритания и разпростирайки се към другите богати страни в Европа. Достига и САЩ, макар по това време тази държава да има в Европа репутация на предоставяща много по-малко свободно време, въпреки богатството си. Имигрантите в САЩ откриват, че трябва да работят повече, отколкото са работели в Европа.[24] Икономистите продължават да проучват защо американците работят повече време.[25]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Goodin, Robert E.; Rice, James Mahmud; Bittman, Michael; & Saunders, Peter. (2005). „The time-pressure illusion: Discretionary time vs free time“. Social Indicators Research 73(1), 43 – 70. (JamesMahmudRice.info, „Time pressure“ (PDF))
  2. ↑ Kleiber, D. A., Walker, G. J., & Mannell, R. C. (2011). A social psychology of leisure. Venture Pub., Incorporated.
  3. ↑ Farb, Peter. Man's Rise to Civilization As Shown by the Indians of North America from Primeval Times to the Coming of the Industrial State. New York City, E.P. Dutton, 1968. с. 28.
  4. ↑ OECD Organisation for Economic Co-operation and Development. Society at a Glance 2009: OE. 2009.
  5. ↑ Shaw, S. M. Controversies and contradictions in family leisure: An analysis of conflicting paradigms // Journal of Leisure Research 29 (1). 1997. с. 98 – 112.
  6. ↑ а б Hebblethwaite, Shannon. Grannie's got to go fishing": meanings and experiences of family leisure for three-generation families in rural and urban settings // World Leisure Journal 56 (1). 2014. DOI:10.1080/04419057.2013.876588. с. 42 – 61.
  7. ↑ Kelly, ed., John. Activity and Aging. Newbury Park and London, Sage, 1993. ISBN 0-8039-5273-2. с. 125 – 145.
  8. ↑ Hebblethwaite, S. и др. Expressions of generativity through family leisure: Experiences of grandparents and adult grandchildren // Family Relations 60 (1). 2011. DOI:10.1111/j.1741-3729.2010.00637.x. с. 121 – 133.
  9. ↑ Rye, J. Rural youths' images of the rural // Journal of Rural Studies 22. 2006. DOI:10.1016/j.jrurstud.2006.01.005. с. 409 – 421.
  10. ↑ Laurent Turcot, „The origins of leisure“, International Innovation, април 2016.
  11. ↑ Macroeconomics: Canada in the Global Environment. Pearson Canada, 2018. ISBN 978-0-13-468683-7. с. 485.
  12. ↑ Situationist International #9 (1964) „Questionnaire, section 12“
  13. ↑ Kelly, John. Leisure, 3rd edition. Boston and London, Allyn and Bacon, 1996. ISBN 0-13-110561-2. с. 17 – 27.
  14. ↑ Veblen, Thorsten. The Theory of the Leisure Class. New York, New American Library, 1953. с. 46.
  15. ↑ Laurent Turcot, Sports et Loisirs. Une histoire des origines à nos jours. Paris, Gallimard, 2016.
  16. ↑ Феномен досуга в античном мире Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. // Фролов Э. Д. Парадоксы истории – парадоксы античности. СПб.: Издат. дом СПбГУ, 2004. – с. 420 ISBN 5-288-03475-3
  17. ↑ Theodore Zeldin, France, 1848 – 1945, vol. 2, Intellect, Taste and Anxiety (1977) с. 2:270 – 71.
  18. ↑ Peter J. Beck, „Leisure and Sport in Britain.“ in Chris Wrigley, ed., A Companion to Early Twentieth-Century Britain (2008): 453 – 69.
  19. ↑ G. R. Searle, A New England?: Peace and War, 1886 – 1918 (Oxford University Press, 2004), 529 – 70.
  20. ↑ Hugh Cunningham, Time, work and leisure: Life changes in England since 1700 (2014)
  21. ↑ John K. Walton, The English seaside resort. A social history 1750 – 1914 (1983).
  22. ↑ Peter Haydon, The English pub: a history (1994).
  23. ↑ Peter N. Stearns, ed., Encyclopedia of European social history from 1350 to 2000 (2001) 5:3 – 261.
  24. ↑ Mark Wyman. Round-trip to America: The Immigrants Return to Europe, 1880 – 1930. Cornell University Press, 1993. с. 53.
  25. ↑ Edward C. Prescott, „Why do Americans work so much more than Europeans?“ (No. w10316. National Bureau of Economic Research, 2004) online.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Свободно_време&oldid=12524881“.