Нахско-дагестански езици
| Североизточнокавказки езици Нахско-дагестански езици | |
| Разпространение | Дагестан, Ингушетия, Чечня |
|---|---|
| Говорени от | 2 300 000 души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
| Североизточнокавказки езици в Общомедия | |

Нахско-дагестанските езици са разпространени предимно в източната част на Кавказ (Дагестан, Чечня и Ингушетия), отчасти в Азербайджан, Грузия, Турция.
Делят се на няколко групи, родството между които не е напълно изяснено.
- Нахски езици:
- Аваро-Андски езици
- Цезки езици(Дидойкски)
- Лакски език
- Даргински езици
- Севернодаргински езици
- Северозападни езици
- Урахински език (кабински, хюркимински)
- Мюрего-губденски език
- Кадарски език
- Муирински език
- Мегебска група
- Югозападно-даргинска група
- Чирагска група
- Кайтагска група (Хайдагска)
- Кубачи-аштинска група
- Севернодаргински езици
- Лезгински езици
- Арчински езици
- Самурски езици или Нуклеарно Лезгински езици
- Удински езици
- Удински език
- Агвански език или Кавказо Албански език (още наричан и Староудински език)
- Хиналугски език
Обща характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Нахско-дагесанските езици притежават богата фонетична система (до 60 съгласни и до 30 гласни в някои езици). За разлика от абхазо-адигейските езици имат силно развита именна система, която включва даже няколко местни падежа.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Нахско-дагестанските езици представляват загадка за лингвистиката. Някои езиковеди (Дяконов и Старостин) намират прилика между древните хуритски и урартски езици и нахско-дагестанските езици. Хуритският език е бил разпространен на територията на Плодородния полумесец през 3 и 2 хилядолетие пр. Хр., а урартският език се е говорил на територията на Източна Турция (около езерото Ван) между 1000 и 500 г. пр. Хр.
В нахско-дагестанския праезик са възстановени много понятия, свързани със земеделието, което предполага връзка с културата на Плодородния полумесец.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||