Римски календар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Секстилий)
Jump to navigation Jump to search

Според римската традиция, митичният произход на античната система за летоброене се дължи на основателя на Рим Ромул. Този първи опит за подреждане на времето е бил разделен на десет месеца, базирани на лунни изчисления, които сумарно представлявали 304 дни. Календарът, през цялото време, в което е действал, е бил и причина четирите сезона да започнат да падат през различно време на годината, а не в това, на което принадлежали.

Имената на месеците, по ред, били:

Martivs: В чест на Марс, прародител на римския народ и баща на създателя на Рим, Ромул.

Aprilis: Смята се, че е посветен на Венера.

Maivs: Смята се, че е бил посветен на майката на Меркурий, Майската богиня.

Ivnivs: Посветен на Юнона. Същестуват и други вероятности за посвещаването му, по-малко известни.

Qvintilis: Наречен е така, заради това, че е петият месец (qvinqve-пет). След смъртта на Юлий Цезар започва да се нарича Ivlivs в негова чест, бидейки това месецът на неговото раждане.

Sextilis: Шестият месец (sex-шест). През 8 г. пр.н.е. с постановление на римския Сенат месец секстилий е преименуван в август на името на император Октавиан Август.[1]

Тъй като император Цезар Август за първи път стана консул през месец секстилий, тъй като и трите му триумфални завръщания в столицата станаха пак през този месец, тъй като легионите от хълма Яникул се присъединиха към него пак през този месец, а и Египет падна под властта на римския народ през същия месец, оттук следва, че този месец е бил и е най-щастливият на нашата империя, във връзка с което сенатът решава той да се преименува в август.[2]

September: Седмият месец (septem-седем)

October: Осмият месец (octo-осем)

November: Деветият месец (novem-девет)

December: Десетият месец (decem-десет)

Следващата намеса е извършена с цел да се съчетае календарът със смяната на сезоните, от цар Нума Помпилий, прибавяйки впоследствие на десетичната система от месеци, още два нови:

Ianvarivs: В чест на Янус, най-древният Бог в римския пантеон.

Febrvarivs: Посветен на Фебруо, по-познат под името Pluton (испански), Pluto (английски). Богът на церемониите по пречистване, които се извършвали този месец, за да се премахнат вините и грешките, допуснати през изминалата година, с цел започване на чисто новата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Allan Chester Johnson. „Ancient Roman Statutes: A Translation with Introduction, Commentary, Glossary, and Index“. The Lawbook Exchange, Ltd., 1961. стр. 121
  2. Макробий, Сатурналий, I, 12, 36

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]