Селенит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Селенит
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
CaSO₄·2H₂O
Характеристики
Твърдост по Моос1,75
Цвят на чертатабяло
Плътност2,32 g/cm³
Селенит в Общомедия

Селенит, сатенен шпат, пустинна роза, гипсово цвете, са кристални разновидности на минерала гипс.

Всички разновидности на гипса, включително селенит и алабастър, са съставени от калциев сулфат дихидрат (което означава, че съдържат две молекули вода) с химическа формула CaSO4·2H2O. Селенитът не съдържа значително количество селен – подобните имена произлизат от старогръцкото selḗnē (σελήνη „Луна“).

Някои от най-големите кристали, намирани някога, са от селенит, като най-големият екземпляр, открит в Кристалната пещера, е дълъг 12 метра и тежи 55 тона.

История и етимология[редактиране | редактиране на кода]

„Селенит“ е най-вече синоним на гипс,[1] но от XV век името се дава конкретно на прозрачната разновидност, която се среща в кристали или кристални маси. Името произлиза от средноанглийски selenite от латински selenites, в крайна сметка от старогръцки selēnítēs líthos (σεληνίτης λίθος, буквално „лунен камък“). Получава това име, защото хората исторически са вярвали, че минералът нараства и намалява с циклите на Луната.[2]

Отличителни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Основните отличителни характеристики на кристалния гипс са неговата мекота (твърдост 2 по скалата на Моос, достатъчно мека, за да се надраска с нокът) и трите му неравни разцепвания.[3][4] Други отличителни характеристики включват неговите перлен блясък, лесна топимост със загуба на вода и разтворимост в гореща разредена солна киселина.[5]

Разновидности[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че понякога се групират заедно под общото наименование „селенит“, съществуват разлики между четирите кристални разновидности. Общите идентифициращи характеристики са:

Селенит[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-често прозрачен и безцветен[6]
  • Ако селенитните кристали показват непрозрачност или цвят, това се дължи на наличието на други минерали, понякога в друзи

Сатенен шпат[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-често копринен и влакнест;[7] с ефект „котешко око“; може да има известно оцветяване[8]
  • Наименованието сатен шпат се прилага и за влакнест калцит (сроден калциев минерал), който може да се разграничи от гипса по по-голямата си твърдост (3 по скалата на Моос), ромбоедрично разцепване и реакция с разредена солна киселина.[9]

Пустинна роза[редактиране | редактиране на кода]

  • Гипс с форма на розетка с външна друза от пясък или изцяло от пясък – най-често пясъчен цвят (във всички нюанси, които пясъкът може да покаже)[10]
  • Името пустинна роза може да се използва и за пустинни рози от барит (друг сроден сулфатен минерал) – баритът е по-твърд минерал с по-висока плътност[11]

Гипсово цвете[редактиране | редактиране на кода]

  • Гипсовите цветя са извити розетки от влакнести гипсови кристали, открити в пещери.

Използване и история[редактиране | редактиране на кода]

Сатененият шпат понякога се нарязва на кабошони, за да покаже най-добре своя ефект „котешко око“.[12]

Колонен кристален хабитус
Гипсово цвете, Мамутова пещера в Кентъки, САЩ. Оранжевият цвят се дължи на железен оксид в подпочвените води.

Цвят[редактиране | редактиране на кода]

Кристалите на гипса са безцветни (най-често селенит), бели или перлени (най-често сатенения шпат), или сиви, но може да бъдат оцветени в кафяво, жълто, червено или синьо в резултат от наличието на примеси, като железни оксиди или глинести минерали.[13][7]

Прозрачност[редактиране | редактиране на кода]

Кристалите на гипса могат да бъдат прозрачни (най-често селенит), полупрозрачни (най-често сатенен шпат, но също така селенит и гипсови цветя),[13] и непрозрачни (най-често пустинните рози и гипсовите цветя). Непрозрачността може да бъде причинена от примеси и да се появи във всичките четири кристални разновидности.

Блясък[редактиране | редактиране на кода]

Селенитът обикновено има стъкловиден блясък, но може да има и перлен блясък върхѝу повърхностите на разцепване. Сатененият шпат показва характерен копринен блясък.[7] Блясъкът не се показва често в розетите, поради тяхната външна друза; въпреки това, розетките често показват стъклен до перлен блясък по краищата.

Други оптични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Влакнестият сатенен шпат има ефект на котешко око.[8]

Когато се нареже напречно на влакната и се полира по краищата, сатененият шпат показва оптична илюзия, когато се постави върху отпечатана повърхност или върху снимка: печатът и снимките изглеждат като че ли са върху повърхността на пробата. Често се нарича и продава като „телевизионен камък“ (както и улекситът).[14]

Някои проби от селенит и сатенен шпат показват флуоресцентни или фосфоресцентни свойства.[12]

Твърдост[редактиране | редактиране на кода]

И четирите кристални разновидности са леко гъвкави, но ще се счупят, ако се огънат значително. Те не са еластични, което означава, че могат да бъдат огънати, но няма да си възстановят формата.[7]

Размер[редактиране | редактиране на кода]

И четирите кристални разновидности могат да варират по размер от миниатюрни до гигантски кристали селенит с дължина 11 метра, като тези, открити в пещерите на мината Найка в Чиуауа, Мексико. Кристалите процъфтяват в изключително рядката и стабилна естествена среда на пещерата. Температурите там се задържат на 58 °C и пещерата е пълна с богата на минерали вода, която обуславя растежа на кристалите. Най-големият от тези кристали тежи 55 тона, 11 м дължина и е на възраст над 500 000 години.[15]

Възникване[редактиране | редактиране на кода]

Гипсът се среща на всеки континент и е най-често срещаният от всички сулфатни минерали.

Гипсът се образува като изпаряващ се минерал, често срещан в алкална езерна кал, глинести легла, изпарени морета, солени равнини, солени извори и пещери. Често се среща в комбинация с други минерали като медни руди, сяра и сулфиди, сребро, железни руди, въглища, калцит, доломит, варовик и опал. Гипсът е датиран към почти всяка геоложка епоха от силур (443,7 ± 1,5 милиона години) до днес.[16]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Selenite (mineral) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​