Направо към съдържанието

Семьон Шчедрин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Семьон Щедрин
Семён Фёдорович Щедрин
руски живописец-пейзажист

Роден
Починал
ПогребанСмоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия

Националност Руска империя
Учил вИмператорска художествена академия
Работилхудожник
Кариера в изкуството
Видпейзажист
Жанрпейзаж, ведути
Семейство
Братя/сестриФеодосий Шчедрин
Семьон Щедрин в Общомедия

Семьон Щедрин (на руски: Семён Фёдорович Щедрин) е руски художник пейзажист, академик в Императорската художествена академия.

Семьон Фьодорович Щедрин е роден на 6 (17) април 1745 г. в Санкт Петербург.

Каменен мост в Гатчина

Син е на войник от лайб-гвардейския Преображенски полк. Най-вероятно получава първоначалното си образование в полковата контролна комисия за обучение в грамотност (счетной комиссии для обучения письма). През 1759 г., на 14-годишна възраст, е приет в Императорската художествена академия. Завършва Академията през 1765 г. с малък златен медал и получава званието „художник с право на чин от XIV клас, с атестат 1-ва степен и шпага.“

Щедрин е един от седемте випускници на Художествената академия през 1767 г., които са получили медал и правото на задгранична командировка. Всички са изпратени в Париж. Там те се представят на посланика –граф Голицин, на знаменития енциклопедист, теоретик и критик Дидро, на когото Академията възложила ръководството над стипендиантите.

В Париж Щедрин изучава старите и съвременните художници. Под влияние на идеите от епохата

Пейзаж от околностите на Петербург

на Просвещението, според които красотата съществува не само в класическите произведения, но също така и в ежедневния Живот и в Природата, художникът работи повече на открито, пленарна живопис.

В Рим той попада под влияние на идеите на класицизма, според които изкуството трябва да отразява древните творби и така да продължава успешното им съществуване. Щедрин не успява в бъдаще да се справи с това влияние.

Умира на 1 (13) септември 1804 г. в Санкт Петербург. Погребан е в православното гробище в Смоленск. През 1939 г. е препограбан в Некропола на починалите през XVIII век.

Щедрин се връща в Санкт Петербург през 1776 г. и получава званието „назначен в Академията“ (1776). Възложено му е преподавенето в класа по пейзаж. През същата година е определен за живописец към Кабинета на Нейно Императорско величество със задължението да рисува изгледи (ведути) от дворците и парковете на Екатерина II. Така възникват произведенията като „Изглед към острова в Голямото езеро в градините на Царско село“ (1777) и „Селски двор в Царско Село“ (1777).

След 1780 г. Щедрин взема участие в реставрацията на творби от Ермитажа, а през 1799 г. възглавява новия учебен клас по пейзажна живопис.

Върховата точка в неговото творчество са деветдесетте години на XVIII век. Най-известните картини от този период са изгледите от парковете и дворците в Павловск, Гатчина и Петерхоф: „Мелница и кулата Пил в Павловск“ (1792), „Изглед към гатчинския дворец от Сребърното езеро“ (1798), „Изглед към гатчинския дворец от Дългия остров“ (1798), „Каменния мост в Гатчина“ (1799 – 1801), „Изглед към двореца на Каменния остров през река Голяма Невка от страната на брега на Строгановското езеро“ (1803).

Пейзаж от Царское село с изглед към ферма

Композицията на всички негови работи е еднаква и съответства на правилата на академическия класицизъм.

Щедрин получава званието „академик“ през 1779 по зададената тема: „Да се представи пейзаж по пладне с добитък, овчари и овчарки, част от гора, вода, планини, храсти и прочее“.

Други длъжности на Семьон Щедрин са:

  • съветник в Художествената академия(1785), инспектор на художествените класове (1787 – 1794), член на Съвета на Академията (от 1788),
  • заместник-ректор (1796), нееднократно е възглавявал временно Художествената академия.
  • завеждащ на гравюрния кабинет на класа по пейзажна живопис, който бил учреден към Кабинета на Нейно императорско величество (1799).[1]
Каскада в Гатчинския парк
  • Сербов Н. И. Щедрин, Семен Федорович // Русский биографический словарь : в 25 томах. — СПб., 1912. — Т. 24: Щапов — Юшневский. — С. 28–30.
  • Кондаков С. Н. Юбилейный справочник Императорской Академии художеств. 1764–1914 : в 2 т. / составил С. Н. Кондаков. — СПб. : Товарищество Р. Голике и А. Вильборг, 1915. — Т. 2 : Часть биографическая. — С. 229–230. — [4], VI, 454, [5] с. : ил., портр. — OCLC 707072219.
  • Ильина Т. В., Станюкович-Денисова Е. Ю. Русское искусство XVIII века : учебник для бакалавриата и магистратуры / Т. В. Ильина, Е. Ю. Станюкович-Денисова; С.-Петерб. гос. ун-т. — М. : Юрайт, 2015. — 611 с. — (Бакалавр и магистр. Академический курс). — 1000 экз. — ISBN 978-5-9916-3527-1. — OCLC 898185853.
  1. С. Н. Кондаков. Юбилейный справочник Императорской Академии художеств. 1764-1914. — СПб.: Товарищество Р. Голике и А. Вильборг, 1915. — Т. 2 (Часть биографическая). — С. 229—230. — 459 с.