Сергей Михайлович Гончаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сергей Гончаров)
Серге́й Миха́йлович Гончаро́в
руски архитект
Роден
Починал
23 юни 1935 г. (73 г.)
Москва, СССР
Националност Русия
Учил вМосковско училище за живопис, скулптура и архитектура
Архитектура
Стилар нуво, модернизъм
Семейство
ДецаНаталия Гончарова
Серге́й Миха́йлович Гончаро́в в Общомедия

Серге́й Миха́йлович Гончаро́в е руски и съветски архитект, един от ярките представители на московското ар нуво, автор на многочислени постройки в Москва.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 април 1862 година в Москва, Русия, потомък на известния дворянски род Гончарови. Неговият прадядо, Н. А. Гончаров е баща на Н.Н.Гончарова-Пушкина-Ланская. Гончаров унаследява родовото имение на Гончарови на улица „Большой Палашёвский переулок“, чиято реставрация е една от първите самостоятелни работи на архитекта.[1]

От 1879 до 1886 следва в Московското училище по живопис, скулптора и архитектура, завършвайки го със званието художник-архитект. След завършване на училището работи като архитект в града. От 1894 е почетен член на Московския Съвет на Детските Приюти с отговорности да изпълнява безплатна архитектурна работа. От 1895 г. е почетен директор на Долгоруковския Приют.[2]

Между 1898 – 1904 служи като техник в Строителния отдел на Московското Губернско Управление. Има собствена архитектурна кантора, в която работи и архитект С.Д.Кучинский. След Октомврийската революция има само случайни архитектури поръчки.[1]

Гончаров сериозно се увлича по живописта, което обяснява декоративността на много от неговите постройки. Той е баща на художничката Наталия Гончарова.[1] От 1910 живее в собствен дом на улица „Трёхпрудный переулок“ 2.[2]

Умира на 23 юни 1935 година в Москва на 73-годишна възраст.

Постройки[редактиране | редактиране на кода]

  • Собствен дом (1885, Москва, „Большой Палашёвский переулок“ 7)[3]
  • Дом на В. К. Кеслер (1885, Москва, „Малая Грузинская улица“]), не е запазена
  • Градско имение на Я. Ипатов-Малютин (1887, Москва, „Нижняя Красносельская улица“ 40, стр. 11)[4]
  • Частен дом на А. К. Шлип (1893, Москва, „Староконюшенный переулок“ 10/10), не е запазена
  • Частен дом на Болотнови (1890, Москва, Улица „Щепкина“ 24)
  • Кооперация (1900, Москва, „Вспольный переулок“ 18), ценен градоформиращ обект[4]
  • Права пристройка и надстройка на собственото жилище с изменение на фасадата(1901, Москва, „Большой Палашёвский переулок“ 7)
  • Кооперация на Капырин (1901, Москва, „Первая Тверская-Ямская улица“ 16)
  • Павилион и Аукционна зала на Обществото на Селските Стопани и прилежащ ресторант (1901, Москва)
  • Изложбена сграда с манеж за конни търгове на Земледельческой школы Императорского Общества сельского хозяйства (1902, Москва, „Земледельческий переулок“ 20), престроена
  • Кооперация на А. П. Лебедев (1905, Москва, „Садовая-Каретная улица“ 22), ценен градоформиращ обект[4]
  • Кооперация (1906, Москва, „Третья Тверская-Ямская улица“ 30)
  • Кооперация (1906, Москва, „Четвёртая Тверская-Ямская улица“ 29)
  • Частен дом на Новикови (1907, Москва, „Улица Большая Полянка“ 45)
  • Домът на В. И. Синицын (1908, Москва, „Садовая-Триумфальная улица“ 12)
  • Кооперация на А. И. Синицын (1909, Москва, „Благовещенский переулок“ 3)
  • Постройка във владенията на М. П. Шмелёв (1909, Москва, „Пятый Монетчиковский переулок“)
  • Кооперация на В. П. Смирнов (1910, Москва, „Пятницкая улица“ 65)
  • Постройка във владенията на Ф. А. Васильев (1910, Москва, „Малый Ивановский переулок“ 9)
  • Кооперация на В. И. Донски (1911, Москва, „Староконюшенный переулок“ 41)
  • Дом на П. И. Жуков (1911, Москва, „Второй Брянский переулок“), не е запазена
  • Надстройка на два корпуса в имота на Голицин (1911, Москва, „Большой Черкасский переулок“ 9)
  • Кооперация на Солодовников, Гаврил Гаврилович (1912 – 1914, Москва, „Лебяжий переулок“ 6)
  • Кинематограф (Електротеатр) и театър на миниатюрата в имота на Г. Г. Солодовников (1912 – 1914, Москва, „Пречистенская набережная“ 1, лява страна)
  • Кооперация на Е. Ф. Фролов (1913 – 1914, Москва, „Переулок Огородная Слобода“ 14)
  • Офис в имота на И. Д. Денисов (1914, Москва, „Малая Екатерининская улица“), не е запазена
  • Кооперация на Ф. И. Синицын (1914, Москва, „Тверская улица“), не е запазена
  • Църква „Святой Троицы“ и дом причта (1915 – 1916, Щёлково, „Пролетарский проспект“ 8)
  • Кооперация на Савельеви (1915 – 1916, Москва, „Староконюшенный переулок“ 39)
  • Пристройка към Зоотехническия институт (1926, Москва, „Смоленский бульвар“ 19)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Святой Троицы“ в Щёлково
    Църквата „Святой Троицы“ в Щёлково
  • Кооперация на В. П. Смирнов на улица „Пятницка“
    Кооперация на В. П. Смирнов на улица „Пятницка“
  • Кооперация на Капырин на улица „Перва Тверско-Ямска“
    Кооперация на Капырин на улица „Перва Тверско-Ямска“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Нащокина, М.B. Архитекторы московского модерна. 2005. с. 157 – 8.
  • Зодчие Москвы времени эклектики, модерна и неоклассицизма (1830-е – 1917 годы):илл. биогр. словарь/ Гос. науч.-исслед. музей архитектуры им. А.В.Щусева и др. М., КРАБиК, 1998. ISBN 5-900395-17-0. с. 81 – 2, 320.
  • Шмидт, Сигурд Оттович. Московская энциклопедия. М., Издательский центр „Москвоведение“, 2007. ISBN 978-5-903633-01-2. с. 4198,639.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Нащокина 2005, с. 157.
  2. ↑ а б Московская энциклопедия 2001, с. 419.
  3. ↑ Здесь и далее проекты и постройки даны по М. В. Нащокиной, с необходимыми дополнениями и уточнениями.
  4. ↑ а б в Реестр объектов культурного наследия // Официальный сайт „Москомнаследия“. Архивиран от оригинала на 2012-02-01. Посетен на 2011-5-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гончаров, Сергей Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сергей_Михайлович_Гончаров&oldid=11988760“.