Сергей Михайлович Гончаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Серге́й Миха́йлович Гончаро́в
руски архитект
Роден
Починал
23 юни 1935 г. (73 г.)
Москва, СССР
Националност Русия
Учил вМосковско училище за живопис, скулптура и архитектура
Архитектура
Стилар нуво, модернизъм
Семейство
ДецаНаталия Гончарова
Серге́й Миха́йлович Гончаро́в в Общомедия

Серге́й Миха́йлович Гончаро́в е руски и съветски архитект, един от ярките представители на московското ар нуво, автор на многочислени постройки в Москва.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 април 1862 година в Москва, Русия, потомък на известния дворянски род Гончарови. Неговият прадядо, Н. А. Гончаров е баща на Н.Н.Гончарова-Пушкина-Ланская. Гончаров унаследява родовото имение на Гончарови на улица „Большой Палашёвский переулок“, чиято реставрация е една от първите самостоятелни работи на архитекта.[1]

От 1879 до 1886 следва в Московското училище по живопис, скулптора и архитектура, завършвайки го със званието художник-архитект. След завършване на училището работи като архитект в града. От 1894 е почетен член на Московския Съвет на Детските Приюти с отговорности да изпълнява безплатна архитектурна работа. От 1895 г. е почетен директор на Долгоруковския Приют.[2]

Между 1898 – 1904 служи като техник в Строителния отдел на Московското Губернско Управление. Има собствена архитектурна кантора, в която работи и архитект С.Д.Кучинский. След Октомврийската революция има само случайни архитектури поръчки.[1]

Гончаров сериозно се увлича по живописта, което обяснява декоративността на много от неговите постройки. Той е баща на художничката Наталия Гончарова.[1] От 1910 живее в собствен дом на улица „Трёхпрудный переулок“ 2.[2]

Умира на 23 юни 1935 година в Москва на 73-годишна възраст.

Постройки[редактиране | редактиране на кода]

  • Собствен дом (1885, Москва, „Большой Палашёвский переулок“ 7)[3]
  • Дом на В. К. Кеслер (1885, Москва, „Малая Грузинская улица“]), не е запазена
  • Градско имение на Я. Ипатов-Малютин (1887, Москва, „Нижняя Красносельская улица“ 40, стр. 11)[4]
  • Частен дом на А. К. Шлип (1893, Москва, „Староконюшенный переулок“ 10/10), не е запазена
  • Частен дом на Болотнови (1890, Москва, Улица „Щепкина“ 24)
  • Кооперация (1900, Москва, „Вспольный переулок“ 18), ценен градоформиращ обект[4]
  • Права пристройка и надстройка на собственото жилище с изменение на фасадата(1901, Москва, „Большой Палашёвский переулок“ 7)
  • Кооперация на Капырин (1901, Москва, „Первая Тверская-Ямская улица“ 16)
  • Павилион и Аукционна зала на Обществото на Селските Стопани и прилежащ ресторант (1901, Москва)
  • Изложбена сграда с манеж за конни търгове на Земледельческой школы Императорского Общества сельского хозяйства (1902, Москва, „Земледельческий переулок“ 20), престроена
  • Кооперация на А. П. Лебедев (1905, Москва, „Садовая-Каретная улица“ 22), ценен градоформиращ обект[4]
  • Кооперация (1906, Москва, „Третья Тверская-Ямская улица“ 30)
  • Кооперация (1906, Москва, „Четвёртая Тверская-Ямская улица“ 29)
  • Частен дом на Новикови (1907, Москва, „Улица Большая Полянка“ 45)
  • Домът на В. И. Синицын (1908, Москва, „Садовая-Триумфальная улица“ 12)
  • Кооперация на А. И. Синицын (1909, Москва, „Благовещенский переулок“ 3)
  • Постройка във владенията на М. П. Шмелёв (1909, Москва, „Пятый Монетчиковский переулок“)
  • Кооперация на В. П. Смирнов (1910, Москва, „Пятницкая улица“ 65)
  • Постройка във владенията на Ф. А. Васильев (1910, Москва, „Малый Ивановский переулок“ 9)
  • Кооперация на В. И. Донски (1911, Москва, „Староконюшенный переулок“ 41)
  • Дом на П. И. Жуков (1911, Москва, „Второй Брянский переулок“), не е запазена
  • Надстройка на два корпуса в имота на Голицин (1911, Москва, „Большой Черкасский переулок“ 9)
  • Кооперация на Солодовников, Гаврил Гаврилович (1912 – 1914, Москва, „Лебяжий переулок“ 6)
  • Кинематограф (Електротеатр) и театър на миниатюрата в имота на Г. Г. Солодовников (1912 – 1914, Москва, „Пречистенская набережная“ 1, лява страна)
  • Кооперация на Е. Ф. Фролов (1913 – 1914, Москва, „Переулок Огородная Слобода“ 14)
  • Офис в имота на И. Д. Денисов (1914, Москва, „Малая Екатерининская улица“), не е запазена
  • Кооперация на Ф. И. Синицын (1914, Москва, „Тверская улица“), не е запазена
  • Църква „Святой Троицы“ и дом причта (1915 – 1916, Щёлково, „Пролетарский проспект“ 8)
  • Кооперация на Савельеви (1915 – 1916, Москва, „Староконюшенный переулок“ 39)
  • Пристройка към Зоотехническия институт (1926, Москва, „Смоленский бульвар“ 19)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Святой Троицы“ в Щёлково
    Църквата „Святой Троицы“ в Щёлково
  • Кооперация на В. П. Смирнов на улица „Пятницка“
    Кооперация на В. П. Смирнов на улица „Пятницка“
  • Кооперация на Капырин на улица „Перва Тверско-Ямска“
    Кооперация на Капырин на улица „Перва Тверско-Ямска“

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Нащокина, М.B. Архитекторы московского модерна. 2005. с. 157 – 8.
  • Зодчие Москвы времени эклектики, модерна и неоклассицизма (1830-е – 1917 годы):илл. биогр. словарь/ Гос. науч.-исслед. музей архитектуры им. А.В.Щусева и др. М., КРАБиК, 1998. ISBN 5-900395-17-0. с. 81 – 2, 320.
  • Шмидт, Сигурд Оттович. Московская энциклопедия. М., Издательский центр „Москвоведение“, 2007. ISBN 978-5-903633-01-2. с. 4198,639.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Нащокина 2005, с. 157.
  2. ↑ а б Московская энциклопедия 2001, с. 419.
  3. ↑ Здесь и далее проекты и постройки даны по М. В. Нащокиной, с необходимыми дополнениями и уточнениями.
  4. ↑ а б в Реестр объектов культурного наследия // Официальный сайт „Москомнаследия“. Архивиран от оригинала на 2012-02-01. Посетен на 2011-5-9.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гончаров, Сергей Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сергей_Михайлович_Гончаров&oldid=11988760“.