Сергей Снегов
| Сергей Снегов Сергей Ио́сифович Штейн | |
| руски съветски писател | |
| Роден | Сергей Александрович Козерюк
|
|---|---|
| Починал | 23 февруари 1994 г.
|
| Националност |  Русия |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Псевдоним | Сергей Снегов |
| Период | от 1958 г. |
| Жанрове | научна фантастика |
| Известни творби | „Хора като богове“ |
| Награди | „Аелита“ (1984) |
| Семейство | |
| Съпруга | Галина Ленска |
| Деца | Евгений и Татяна |
Сергей Александрович Козерюк, по-късно Сергей Иосифович Щайн, повече известен с псевдонима Сергей Снегов, роден на 5 август 1910 г. в Одеса, починал на 23 февруари 1994 г. в Калининград, е руски съветски писател фантаст и популяризатор на науката.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Баща му А. И. Козерюк, болшевик-нелегален, заместник-началник на ЧК в Ростов на Дон през 1920-те г., напуска семейството и майка му Зинаида Сергеевна се омъжва за журналиста Йосиф Щайн от Одеса.
Снегов завършва Одеския химико-физико-математически институт. В началото на 1930-те години със специална заповед на народния комисар по образованието на Украйна, продължавайки да учи, е назначен на длъжност доцент в катедрата по философия. При проверка в неговите лекции откриват отклонение от ортодоксалния марксизъм.
През 1930-е години работи като инженер в завод за авиационна техника в Ленинград.
Арестуван е през юни 1936 г. Осъден е на 10 години в трудово-изправителен лагер и бива изпратен първо в Соловецкия, а след това в Норилския лагер. Там се запознава с историка и Лев Гумильов и с астронома Николай Козирев. Освободен е през юли 1945 г., но от 1951 до 1954 г. отново е заточен в Норилск. Напълно е реабилитиран през 1955 г.
През първата година след реабилитацията си живее в Норилск и работи в Норилския минно-металургичен комбинат. През 1956 г. със семейството си се премества в Калининград, където живее до смъртта си.
Съпругата му е Галина Ленска. Има 2 деца: Евгений и Татяна[1].
Литературна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Сред най-известните произведения на Снегов е епическата трилогия „Хора като богове“, състояща се от частите „Галактическая разведка“ (1966), „Вторжение в Персей“ (1968), „Кольцо обратного времени“ (1977). Тя се смята за едно от най-мащабните и значителни произведения на съветската фантастика и за едно от произведенията от жанра Космическа опера.[2] Трилогията е преведена и издадена в Германия (7 издания), Полша, Унгария и Япония.
В България произведения на Сергей Снегов са публикувани в Библиотека „Галактика“ през 1986 г.: сборник с разкази и повест „Скок над бездната“.
Между нефантастичните произведения на Снегов са повести за съветските ядрени физици, автобиографичните разкази и спомени за живота в лагера в Норилск.
В последния му фантастичен роман „Диктатор“, който излиза след смъртта на писателя, се отделя внимание на социално-политическите проблеми. Действието се развива на измислена планета, но се отгатват аналогии с Русия на 20 век.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Неожиданность. Рассказы. Красноярск, 1958.
- В полярной ночи. Роман. Москва, 1960 (първа публикация в сп. „Новий мир“, 1957).
- В глухом углу. Роман. Калининград, 1962.
- В поисках пути. Москва, 1963.
- Тридцать два обличья профессора Крена. Повесть. 1964.
- Держи на волну. Повесть. Калининград, 1970.
- Люди как боги. Роман в 2 книгах. Калининград, 1971.
- Прометей раскованный. Повесть о первооткрывателях атомной энергии. Москва, 1972.
- Трудный случай. Рассказы и повесть о любви. Калининград, 1974.
- Посол без верительных грамот. НФ-повести и рассказы. Москва: Дет. литература, серия „Библиотека приключений и научной фантастики“, 1977.
- Творцы: Повесть о создателях советских атомного оружия и энергетики. Москва: Советская Россия, 1979.
- Прыжок над бездной. НФ-повести и рассказы. Калининград, 1981.
- Люди как боги. НФ-роман в 3-х книгах. Ленинград: Лениздат, 1982.
- Экспедиция в иномир. НФ-повести. Москва: Дет. литература, серия „Библиотека приключений и научной фантастики“, 1983.
- Дом с привидениями. НФ-повести и рассказы. Калининград, 1989.
- Право на поиск. НФ-повести. Москва: Дет. литература, серия „Библиотека приключений и научной фантастики“, 1989.
- Норильские рассказы. Москва: Советский писатель, 1991. ISBN 5-265-01817-4
- Люди и призраки. Повести. Калининград: Калининградское книжное издательство, 1993. ISBN 5-85500-305-1
- Диктатор, или Чёрт не нашего бога. Роман в 2-х томах. Рига: Полярис, 1996. ISBN 5-88132-138-3
- В середине века (В тюрьме и зоне). Калининград: Янтар. сказ, 1996. ISBN 5-74060-013-8
- Посол без верительных грамот. Сборник. Москва: АСТ, Terra Fantastica, 2003. ISBN 5-17-016036-4, 5-7921-0591-Х
- Хрононавигаторы. Космическая опера. Москва: Амфора, 1996. ISBN 5-94278-987-8
- Книга бытия. ТТ. 1-2. Калининград: Терра Балтика, 2007. ISBN 978-5-98777-023-8
- Издания в България
- Скок над бездната. Превод Росица Бърдарска. Варна: Георги Бакалов, 1986, 344 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Борис Бартфельд, трудящийся из Калининграда: Сто лет Сергею Снегову. Человеку, сформировавшему поколение
- ↑ Энциклопедия фантастики: Кто есть кто / Под ред. Вл. Гакова. Минск, ИКО „Галаксиас“, 1995. ISBN 985-6269-01-6. с. 694.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Снегов, Сергей Александрович)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
