Сива патица

Сива патица

♂ Сива патица

♀ Сива патица

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Критично застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) клон: Тероподи (Theropoda) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Гъскоподобни (Anseriformes) семейство: Патицови (Anatidae) род: Mareca вид: Сива патица (M. strepera)

Научно наименование

Mareca strepera (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Синоними

Anas strepera Linnaeus, 1758

Сива патица в Общомедия

[ редактиране ]

Сивата патица (Mareca strepera) е представител на семейство Патицови, разред Гъскоподобни, със средни размери.

Подвидове

• † A. s. couesi
• A. s. strepera

Физическа характеристика

Тежи между 500 и 1300 гр. Дължина на тялото 43–55 см, размах на крилете около 95 см. Няма силно изразен полов диморфизъм. Лети бързо и леко, но шумно, излита вертикално. Женската издава висок крясък подобно на врана.

Разпространение и местообитание

Сравнително широко разпространена в Европа, Азия и Северна Америка, среща се и в България. Типична прелетна птица. Обитава езера или бавно течащи реки, богати на водна растителност.

Начин на живот и хранене

Приема предимно растителна храна, като зимно време се храни и с неголеми количества животинска.

Размножаване

Гнездото си построява директно на земята в равнините, понякога отдалечено на един-два километра от водоема. Обикновено е скрито под храст или друга подходяща растителност, но може да бъде и на открито в близост до гнезда на чайки, калугерици и др. Гнездото представлява ямка, застлана със суха трева и пух. Снася от 5 до 14 жълтеникави или зеленикави яйца. Мъти 27–28 дни само женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно.

Допълнителни сведения

Включена в Червената книга на България.