Силвио Гезел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Силвио Гезел
финансов теоретик
Силвио Гезел, 1895 г.
Силвио Гезел, 1895 г.

Роден
Починал
11 март 1930 г. (67 г.)
Научна дейност
Област Икономика
Повлиян Теодор Хертцка, Хенри Джордж, Пиер-Жозеф Прудон
Повлиял Джон Мейнард Кейнс
Силвио Гезел в Общомедия

Силвио Гезел (на немски: Johann Silvio Gesell) е немски търговец, финансов теоретик, социален реформатор и основател на „свободната икономика” и "свободните пари".

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Силвио Гезел е роден на 17 март 1862 г. в Санкт Вит, Прусия (днешна Белгия). Майка му е белгийка, а баща му - германец. Той е седмото от девет деца.

Силвио посещава градското училище в Санкт Вит, а след това гимназия в Малмеди. Заради липса на средства не постъпва в университет, а започва работа като служител в Deutsche Reichspost, пощите на Германската империя. Тъй като тази работа не му харесва, решава да стане помощник-търговец при брат си в Берлин. След това живее в Малага, където работи като кореспондент. После е принуден да се завърне в Германия, за да изкара задължителна военна служба. След което работи като търговец в Брауншвайг и Хамбург.

През 1887 г. Гезел се премества в Буенос Айрес, където отваря магазин от веригата на брат си. Депресията в Аржентина през 1890 г. сериозно удря по неговия бизнес и е причина той сериозно да се замисли за структурните проблеми, породени от монетарната система. През 1891 г. излиза първият му труд по темата: "Реформиране на печатането на пари като мост към социалната държава" (Die Reformation des Münzwesens als Brücke zum sozialen Staat). През 1892 г. се завръща в Европа.

След няколко месеца в Германия се премества в Ньошател, Швейцария. Там основава ферма, с която да финансира съществуването си, докато продължава икономическите си изследвания. През 1900 г. започва да издава списанието "Парична и поземлена реформа" (Geld- und Bodenreform), но е принуден да го спре през 1903 г. заради финансови причини.

От 1907 до 1911 г. отново е в Аржентина, а след това се завръща в Германия и живее във вегетарианската комуна Obstbausiedlung Eden, основана от Franz Oppenheimer в Ораниенбург, северно от Берлин. И започва да издава списанието "Физиократът", но е принуден да го спре, защото след избухването на Първата световна война е забранено от цензурата.

През 1915 г. Гесел се завръща във фермата си в Ньошател. През 1919 г. е поканен от Ернст Никиш да участва в управлението на "Мюнхенската република", където е назначен за народен представител по финансите. Гезел кани швейцарския математик Теофил Кристен и икономиста Ернст Поленске за свои асистенти и веднага пише закона за създаването на свободните пари. Неговият мандат трае 7 дни, след което е задържан за няколко месеца, преди да бъде оневинен на делото в Мюнхен, след речта, която държи в своя полза. Заради участието му в "Мюнхенската република" Швейцария не му позволява да се върне във фермата си в Ньошател.

Гезел се връща в комуната в Ораниенбург, където, с изключение на кратък престой в Аржентина между 1924 и 1927, живее до смъртта си. Умира от пневмония на 11 март 1930 г. в овощарската кооперация "Рай" в Ораниенбург.

Икономически идеи[редактиране | редактиране на кода]

Той разпространява идеите си на немски и испански.

Вийия Гезел, крайморски град до Буенос Айрес е основан и носи името на сина му, Дон Карлос Айдахо Гезел.

Силвио Гезел се смята за гражданин на света и вярва, че земята трябва да принадлежи на всички хора, независимо от раса, пол, социално положение, богатство, религия, възраст и че границите между държавите трябва да бъдат премахнати.

Гезел основава икономическата си теория върху интереса на хората като естествен и здравословен мотив да действат, който позволява на личността да се стреми към задоволяване на нуждите си и да бъде продуктивен. Икономическата система трябва да е справедлива сама по себе си, иначе ще се разпадне. Той нарича тази система "подчинена на природните закони" и с това става ясна опозиция на Карл Маркс, който иска промяна в социалните отношения.

Вземайки предвид егоизма, Гесел призовава за свободна, честна бизнес конкуренция с равни шансове за всички. Това значи премахване на всички законови и наследствени привилегии. Всеки трябва да разчита на собствените си способности, за да си изкарва хляба. В този "естествен икономически ред" най-талантливите ще имат най-високи доходи, но без това да бъде разкривявано от лихви и наеми. По този начин пропастта между бедни и богати ще намалее по естествен път. И че по-бедните също няма да бъдат ощетени, защото хората ще бъдат по-склонни да си помагат, когато виждат, че икономическата система на обществото е стабилна.

Според някои автори теорията на Силвио Гезел обяснява сегашното развитие на финансовата индустрия по-добре от всяка друга икономическа доктрина. А отрицателните лихвени проценти, които понякога се прилагат, за да бъде стимулирана икономиката, са непряка форма на обезценяването на парите, което той предлага.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Silvio Gesell“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.