Сима Циен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Съма Циен
司马迁
китайски историк

Роден
Несигурност 145 г. пр.н.е.
Починал
Несигурност 86 г. пр.н.е. (59 г.)
Китай
Етнос Хан
Научна дейност
Област История
Съма Циен в Общомедия
Първата страница на Шиджи (Shiji)

Сима Циен или Съма Циен (Sima Qian, на традиционен китайски: 司馬遷; на опростен китайски: 司马迁, на пинин: Sīmǎ Qiān; Sima Qian) е китайски историк, писател и астролог. Смята се за основоположник на китайската историография заради своя труд Шидзи, Shiji (史記/史记), обща история на Китай, покриваща повече от две хиляди години от Жълтия император Хуанди до император Уди от династия Хан (漢武帝/汉武帝). Неговата работа дава сигурна основа за развитието на по-късната китайска историография.

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е и израснал в семейство на астролози в Лунмън, близо до днешен Ханчън. Баща му, Съма Тан, служи като префект при император Уди от Хан, където основните му задължения са управление на имперската библиотека и поддръжка на календара. От баща си Съма Циен получава добро обучение и на десет годишна възраст е вече доста добре запознат с традиционните текстове. Негови учители са известните конфуцианци Кун Анго (孔安國 / 孔安国) и Дун Чжуншу (董仲舒). На двадесет години, с подкрепата на баща си, предприема пътуване из страната и започва да събира исторически свидетелства. Причината за това пътуване е да потвърди древни слухове и легенди и да посети стари паметници, включително гробовете на известните мъдри крале Ю и Шун. Някои от местата, които посещава са Шандун, Юннан, Хъбей, Джъдзян, Дзянсу, Дзянси и Хунан.

След пътуването си, Съма Циен е назначен за придворен придружител, чиито задължения са да инспектира различни части от страната заедно с император Хан Уди. През 110 г. пр.н.е., на 35 години, е изпратен на запад на военна експедиция срещу няколко „варварски“ племена. Тази година, баща му се разболява и подозирайки, че не му остава много време призовава сина си обратно, за да завърши историческия труд, който е започнал. Воден от вдъхновението на баща си, Съма Циен започва да подготвя Shiji през 109 г. пр.н.е. През 105 г. пр.н.е. Съма е сред учените избрани да реформират календара. Като старши императорски чиновник, той също така е в състояние на предлага съвети на императора по общи държавни дела.

През 99 пр.н.е. Съма Циен е въвлечен в аферата Ли Лин, където двама военни офицери, Ли Лин и Ли Гуанли (李廣利), водещи кампания срещу хуните на север, са победени и заловени. Император Уди обвинява Ли Лин за загубата. Съма Циен единствен от всички държавни чиновници го защитава. Императорът изтълкува позицията му като атака срещу зет си, който също е водил неуспешни битки с хуните, и осъжда Съма на смърт. По това време е било възможно екзекуцията да се замени за пари или кастрация. Тъй като Съма няма достатъчно пари, за да откупи престъплението си, той избира второто и след това е хвърлен в затвора, където прекарва 3 години.

През 96 г. пр.н.е. е освободен и избира да живее като придворен евнух, за да завърши историческите си записки, вместо да се самоубие, както се е очаквало от един учен.

През 109 пр.н.е. той пише книгата Шиджи за китайската история.

Историк[редактиране | редактиране на кода]

Първа страница на Шиджи.

Въпреки че през вековете стила и формата на китайските исторически трудове да варират, Шиджи определя качество и стила им от този момент нататък. Преди Сима, историците описват само определени събития или определени периоди от историята на държавите в Китай. Неговата идея обаче е за написването на пълна история на страната. Тази идея е подкрепена и от по-късни историографи като Джън Дзяо (郑樵), Тончи (通史), Сима Гуан (司马 光) и Дзучи Тунгчен (资治通鉴). Официалната история на династията Хан, Ханшу (漢書) е написана от Бан Гу (班固) през 1 век. Тя е оформена по династически принцип и преследва по-тясно фокусирани задачи. Така работата на Сима Циен се превръща в пример на създаване на формат в китайска исторически форма и служи като модел за написването на историята на Китай.

При написването на Шиджи, Сима поставя началото на нов стил на представяне на историята в серии от биографии. Трудът му включва над 130 глави, които не са подредени в историческа последователност, но са разделени по субекти. Такива са различни летописи, хроники и трактати от различни сфери – музика, церемонии, календари, религия, икономика и обширни биографии.

Сима определя нов метод при сортиране на историческите данни и нов подход при изготвянето на историческите записи. Той анализира записите и ги сортира по начин, който би могъл да бъде поднесен по подходящ начин в Шиджи. Сима за пръв път в историята на Китай подчертава ролята на отделните хора при отразяване на историческото развитие на Китай. В допълнение на това той предплага и ново схващане, че държавата не може да избяга от съдбата на цикъла на бум и спад.

За разлика от Ханшу, която е написана под надзора на императорската династия, Шиджи представлява независима писмена историография. Въпреки че Сима е префект на Великите книжовници в правителството на Хан, той отказва да напише Шиджи като официална историография, обхващаща само личностите от висок ранг. Работата му обхваща и хора от по-нисшите класове и следователно може да се смята за същински рекорд при написването си по това време.

Литературна фигура[редактиране | редактиране на кода]

Шиджи представлява уважавана и като модел на биографичната литература с висока литературна стойност. Тя все още служи и като своеобразен учебник при изучаването на класически китайски. Работата на Сима Циен е и влиятелна за китайската писменост и служи за модел при създаването различни видове проза в неокласическото („ренесансово“ 复古) движение в периода Тан-Сун (唐宋). Шиджи повлиява и създаването на класическите къси разкази от средата и края на средновековен период Тан-Мин, както народните новели от края на имперския период.

Неговото влияние в литературата се дължи основно на следните елементи от творчеството му: използва ловки изображения на исторически личности, използвайки детайли от тяхната реч, разговори и действия, новаторско използване на неформален, хумористичен и разнообразен език (дори Лу Сюн (鲁迅) разглежда Шиджи като „уникално произведение на всички историци, песен на Цюй Юан, но без рима“ (史家 之 绝唱 无 韵 之 离骚)), както и простотата и краткостта на стила му.

Други литературни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Известното писмо на Сима Циен до негов приятел, описващо страданията му по време на аферата Ли Лин и упорството му да напише Шиджи днес се разглежда като възхитителен пример за стил на художествен текст в проза и се изучава широко в Китай, дори и днес.

Сима Циен написва осем рапсодии (Fu 賦), които са изброени в на библиографски трактат Хансу. Всички, без една, на „Rhapsody in Lament for Gentleman who do not Meet their Time“ (士 不 遇 赋) днес е изгубена и дори на оцелелите нейни текстове тя е незавършена.

Астролог[редактиране | редактиране на кода]

Сима Циен и баща му са били дворцови астролози (таиши 太史) на династията Хан. По това време астрологът изпълнява важна роля и отговаря за тълкуването и предсказване на курса на управление на страната, в съответствие с влиянието на Слънцето, Луната и звездите, както и други явления като например слънчеви затъмнения и земетресения.

Преди да напише Шиджи, през 104 г. пр.н.е. Сима Циен създадва Таичули (Taichuli, 太初 历, което може да се преведе като „Първият календар“) като използва за основа календара Цин. Таичули е един от най-напредналите за времето си календари. Създаването на Таичули се разглежда като революция в китайската календарна традиция, тъй като той казва, че годината има 365,25 дни с по 29,53 дни в месеца.

Малката планета 12620 Симациен е наречена в негова чест.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Stephen W. Durant, The cloudy mirror. Tension and conflict in the writing of Sima Qian. State University of New York Press, Albany NY 1995, ISBN 0-7914-2655-6.
  • Grant Hardy, Words of bronze and bamboo. Sima Qian's conquest of history. Columbia University Press, New York NY 1999, ISBN 0-231-11304-8.
  • Fritz-Heiner Mutschler, Tacitus und Sima Qian. Eine Annäherung. In: Philologus. 150, 2006, S. 115 – 135.
  • Fritz-Heiner Mutschler, Tacitus und Sima Qian. Persönliche Erfahrung und historiographische Perspektive. In: Philologus. 151, 2007, S. 127 – 152.
  • Fritz-Heiner Mutschler, Sima Qian and his Western Colleagues: On Possible Categories of Description. In: History and Theory. 46, 2007, ISSN – 2656 0018 – 2656, S. 194 – 200.
  • Sima Qian, Records of the Grand Historian of China. Translated from the Shi Chi of Ssu-Ma Ch'ien. Übersetzung des Shiji von Burton Watson. 2 Bände. Columbia University Press, New York NY u. a. 1961 (Records of Civilization 65).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]