Синдром на професионалното изчерпване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Синдром на професионалното изчерпване
Albert Lefeuvre - Apres le travail.jpg
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 Z73.0
Синдром на професионалното изчерпване в Общомедия

Синдром на професионалното изчерпване (на английски: burnout) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: Високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязва този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.

Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността – физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на самоубийствени настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и др. По данни от проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, 70% от лекарите в България страдат от този синдром[1].

Като противодействие на това професионално заболяване се препоръчва развиване на интереси извън работното място – нещо, което се върши с удоволствие. През 1982 г. американският психолог Кристина Маслах (Christina Maslach) заедно с колежката си Сюзън Джаксън (Susan E. Jackson) разработват научен метод за изучаване на синдрома на професионалното изчерпване, благодарение на който създават първия тест, оценяващ нивото му – "Maslach Burnout Inventory" (MBI). Развитието на синдрома е пропорционално на несъответствието между личност и професия. Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие:

  1. Изисквания към работещия и неговите реални възможности.
  2. Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.
  3. Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.
  4. Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.
  5. Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.
  6. Етични принципи на личността и изискванията на работата.

Докторът по психология Арч Харт констатира определени различия между стреса и синдрома на професионалното изчерпване, простиращи се в границите между физическата хиперактивност и емоционалното изчерпване [2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. psihopedia.org (мъртъв линк)
  2. chester.nami.org (мъртъв линк)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]