Сит Склир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сит Склир
византийски астролог, маг и окултист
Роден
не по-късно от 1166 г.
Починал
не по-рано от септември 1185 г.

Сит Склир (на средногръцки: Σηθ Σκληρός) е византийски астролог, маг и окултист от XII век – майстор на магиите и леканомантията, който заради злините си бил ослепен по заповед на император Мануил I Комнин. По-късно от способностите му се ползвал и император Андроник I Комнин.

За Сит Склир и вещите му умения в областта на магията и окултното споменава в историята си Никита Хониат. Той разказва, че Сит се домогвал до една благородна девица, която неколкократно го отблъсквала. Накрая Сит Склир ѝ изпратил омагьосана праскова, от която тя била обзета от луда страст по него и той успял да я обезчести.[1][2] Заради злите си деяния и страстта си по астрологията и демоничните занимания през 1166/1167 г. Сит Склир и магът Михаил Сикидит, били наказани от император Мануил I с ослепяване чрез нагорещено желязо.[1][3][4][2]

Наказанието обаче не отказало Сит от тъмните занимания, към които се върнал по времето на император Анрдроник I Комнин.[5] Самият Андроник, който бил известен с увлечението по всякакви магически ритуали и предсказания, се ползвал от услугите на Сит Склир, който изпълнявал такива ритуали още от малко момче. Предсказанията правел демон, който бил призоваван нощем чрез съд с мътна вода – форма на леканомантия.[2] На последния такъв сеанс, проведен в началото на септември 1185 г., присъствали императорът и Стефан Айохристофорит.[2] Зададен бил въпросът кой ще наследи или детронира Андроник II и по кое време ще се случи това. Тогава върху повърхността на мътната вода се появили първите две букви от търсеното име – „йота“ и „сигма“.[2] Било предсказано и че Андроник ще се прости с престола до празника Въздвижение на Светия кръст (14 септември).[6][7] Присъстващите стигнали до извода, че предсказанието се отнася за Исак Ангел.[2] Именно усилията да попречат на сбъдването на предсказаното станали причина Исак Ангел да завземе властта след кървав „пуч“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Choniates 1984, Introduction, p. XXII; p. 84, no.147 – 148.
  2. а б в г д е Димитров 2013, с. 237.
  3. ODB, с. 1912
  4. Cheynet 1990, с. 108.
  5. Choniates 1984, Introduction, p. XXII; p. 85, no.149 – 150; p. 187, no. 339 – 340.
  6. Choniates 1984, p. 187 –188, no. 340 – 342.
  7. Magdalino 2006, The Occult Sciences..., с. 150, в Google books.

Източници[редактиране | редактиране на кода]