Скални пчелни кошери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Скален пчелен кошер“ наречен Дебелата акушерка (Nagy-Bábaszék)

„Скалните пчелни кошери“ (Kaptárkő – на Унгарски; beehive stones – на Английски) са конусовидни риолитни скални образувани вследствие на вулканична активност през Миоцена с издълбани трапецовидни ниши, които се срещат в района на Бюк (Bükk), Унгария. Регистрирани са над 100 на територията на Унгария, като трапецовидните издълбавания в скалите са идентични със подобни обекти открити на територията на България, Турция, Република Македония и Иран.[1]

Съществуват различни теории и хипотези за произхода и предназначението на тези съоръжения, че са били – надгробни паметници или жертвоприносителни места на мигриралите през региона келти; Хунски надгробни паметници; Маджарски некрополи в паганските времена; култови места на хусистките войни и отоманските турци. Унгарските историци са възприели, че тези съоръжения са използвани за пчелни кошери в древността, но все още не са отговорили на въпроса от кого.[2]

Местното население в района на Егер през вековете е дало различни наименования на скалните образувания – от „скални пчелни кошери“, „скалните идоли“, „слепите камъни“, „дяволките кули“, „дяволските камъни“, „каменните дракони“ и др. Първият изследовател на обектите е Гюла Бартолош, който ги припознава като надгробни паметници. По-късно Саб Андор дава наименованието „Kaptárkő“ – „кошери/кошерчета“.[3]

Размерите на трапецовидните ниши в повечето случаи са 60 см. височина, 30 см. ширина и 25 – 30 см. дълбочина. При голяма част от нишите се наблюдава и рамка, което според някои изследователи е сигурен белег че нишите са имали капаци.[4]

Най-голямата гъстота на разпространение на мегалитните паметници е във североизточна Унгария в горите Бюкаля в близост до град Егер на територията на планината Бюк. Трапецовидни ниши са регистрирани по хълмовете на Буда, планините Вишеград и Пилис.

В началото на 60-те години на ХХ в. са правени археологически разкопки около някои от обектите в района на Szomolya, но не са открити конкретни данни за период, в който тези обекти могат да бъдат датирани.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chrystal, Tom; Beáta Dósa (2003). Walking in Hungary. Milnthorpe, Cumbria: Cicerone. p. 94. ISBN 1-85284-352-7.
  2. Chrystal, Tom; Beáta Dósa (2003). Walking in Hungary. Milnthorpe, Cumbria: Cicerone. p. 94. ISBN 1-85284-352-7.
  3. Baráz Csaba (1997): Bartalos Gyula (1839 – 1923) régészeti-történeti kutatásai. Az Egri Dobó István Vármúzeum Évkönyve (Agria XXXIII.) 177 – 249.
  4. Baráz Csaba (1999): Kaptárkövek a Bükkalján. Sziklaméhészettől a magyar ősvallásig. Debrecen (ISBN 963-03-7191-X)
  5. Korek József (1968): Rejtélyes fülkék a sziklákon. Múzeumi Magazin 1968