Скандинавско ходене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Nordic walking group
Скандинавски ходещи в Хайд Парк, Лондон по време на конвенцията на Международната федерация по скандинавско ходене през 2011 г.

Скандинавското ходене е версия на ходене с цялото тяло с финландски произход, която може да се извършва както от любители, така и от професионалисти. Заниманието се извършва със специално проектирани щеки за ходене, подобни на щеките за ски.

Скандинавското ходене (sauvakävely) е фитнес ходене със специално проектирани щеки. Докато трекерите, туристите с раници и скиорите са използвали основната концепция от десетилетия, скандинавското ходене е официално дефинирано за първи път с публикуването на Hiihdon lajiosa („Част от методиката за обучение по ски бягане“) от Маури Репо през 1979 г. [1] Концепцията за скандинавско ходене е разработена на базата на извънсезонна ски тренировка, като се използват монолитни ски щеки.[2]

Група за скандинавско ходене
Група за скандинавско ходене

В продължение на десетилетия туристи са използвали своите щеки за ски много преди щеките за трекинг и скандинавско ходене да се появят. Ски състезателите, лишени от сняг, винаги са използвали и все още използват своите еднокомпонентни ски щеки за ски ходене и катерене на хълмове. Щеките Nordic Walker са произведени и пуснати на пазара от Exel през 1997 г. Exel въвежда термина „скандинавско ходене“ през 1999 г. Преди това спортът е бил известен като „ски ходене“.[3]

В сравнение с обикновеното ходене, скандинавското ходене (наричано още ходене на щеки) включва прилагане на сила върху щеките с всяка крачка. Скандинавските ходещи използват по-голяма част от цялото си тяло (с по-голяма интензивност) и натоварват гърдите, широкия гръбен мускул, трицепсите, бицепсите, раменете, коремните, гръбначните и други основни мускули, което може да доведе до значително увеличаване на сърдечната честота при дадено темпо.[4] Смята се, че скандинавското ходене води до 46% увеличение на консумацията на енергия в сравнение с ходенето без щеки.[5][6] Проведени са няколко изследвания върху ефектите от скандинавското ходене. Едно проучване в частност сравнява редовното ходене със скандинавското ходене.[7] Това проучване показа, че скандинавското ходене води до по-значително намаляване на ИТМ и обиколката на талията в сравнение с обикновеното ходене.[7] Групата със скандинавско ходене е единствената група, която претърпява намаляване на общите телесни мазнини и увеличаване на аеробния капацитет.[7] Друго проучване сравнява ефектите от скандинавското ходене, конвенционалното ходене и тренировките със съпротивителни ленти върху цялостната физическа форма при по-възрастни хора.[8] Проучването заключава, че докато и трите метода са оптимални за подобряване на цялостната физическа форма, скандинавското ходене е най-ефективното.[8] Харвардското медицинско училище има доказателства, които показват, че скандинавското ходене има повече характеристики за изгаряне на калории от обикновеното ходене.[9]

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Дръжка на щека
Шип за офроуд и гума за асфалт

Щеките за скандинавско ходене са значително по-къси от препоръчваните за ски бягане. Предлагат се в различни варианти, с телескопични дръжки за по-удобно транспортиране, с подвижни гумени накрайници за използване върху твърди повърхности и закалени метални накрайници за пътеки, плаж, сняг и лед. Повечето щеки са направени от лек алуминий, въглеродни влакна или композитни материали. Не са необходими специални обувки за ходене, въпреки че има обувки, които се продават като специално предназначени за спорта.

Ритъмът на ръцете, краката и тялото е подобен на този, използван при нормално, енергично ходене. Обхватът на движение на ръцете регулира дължината на крачката. Ограничените движения на ръцете ще означават естествено ограничено движение на таза и дължината на крачката. Колкото по-дълъг е тласъкът на пръта, толкова по-дълга е крачката и по-мощен замах на таза и горната част на торса.

Регионални членове на Международната федерация по скандинавско ходене[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. KOULUTUSAINEISTOA MAURI REPO : SEURAVALMENTAJAN PERUSTIEDOT HIIHDON LAJIOSA // Tul.fi. Архивиран от оригинала на 2014-01-01. Посетен на 28 декември 2017.
  2. The History of Nordic Walking // Inwa-nordic-walking.com. Посетен на 28 декември 2017.
  3. Oulton, Randal. A brief history of Nordic Walking // Nordicwalkingfan.com. 10 март 2014. Посетен на 26 юли 2023. (на английски)
  4. Medicine & Science in Sports & Exercise VOL. 27, NO. 4 April1995:607–11
  5. Cooper Institute, Research Quarterly for Exercise and Sports, 2002
  6. Church, TS и др. Field testing of physiological responses associated with Nordic Walking // Res Q Exerc Sport 73 (3). 25 март 2013. DOI:10.1080/02701367.2002.10609023.
  7. а б в Muollo, Valentina и др. The effects of exercise and diet program in overweight people - Nordic walking versus walking // Journal of Sports Science & Medicine 12 (3). 2019. с. 422–430.
  8. а б Takeshima, Nobuo и др. Effects of Nordic Walking Compared to Conventional Walking and Band-Based Resistance Exercise on Fitness in Older Adults // Journal of Sports Science & Medicine 12 (3). 2013-09-01. с. 422–430.
  9. Fitness trend: Nordic walking // Harvard Health. Посетен на 2022-11-29. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nordic walking в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​