Сливата
| Сливата | |
  Сливата  Сливата | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 119 души[1] (31 декември 2024 г.) 6,63 души/km² |
| Землище | 17,938 km² |
| Надм. височина | 122 m |
| Пощ. код | 3668 |
| Тел. код | 09728 |
| МПС код | М |
| ЕКАТТЕ | 67310 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Монтана |
| Община – кмет | Лом Цветан Цветанов (ГЕРБ; 2023) |
Слѝвата е село в Северозападна България. То се намира в община Лом, област Монтана.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Сливата се намира в тъй нареченото Крайдунавско землище, на 20 км. от центъра на общината – гр. Лом, и на 122 км. от столицата – гр. София. Има площ от 18 кв. км.
Районът на селото се характеризира с плодородна, песъчлива почва, примесена на места и с глина. На нея растат всякакви растения, а най-вече едри, хубави любеници и дини и лозя.
В село Сливата към 31.12.2019 г. живеят 155 души (НСИ).
История
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Маринов посещава селото през 1879 г. и отбелязва, че в него има 50 къщи. Според него, някога на това място имало старинно селище, но поради размирици и бедствия, селяните са бягали по различни краища. Последното ново заселване, както живо гласи преданието, станало през 1844 г. Ала, когато се върнали, както селището, така и земята била присвоена от Мечан ага от Арчар. Сливанчани станали негови чифлигарци и работили земята на изполица.
През 1860 г. цялото село се изселило в Русия и на тяхно място били заселени татари от Крим. Заблудени както много други да напуснат бащината земя, върнали се огорчени на другата година, за да открият чужди хора в домовете си. Разпръснали се по околните села и работили земите на Мечан ага с изполица. Старите хора разказвали, че през 1844 г. в селото валял „чърния сняг“, който покрил земята много тънко, а когато започнал да се топи, смърдял на кръв. Възползвали се от „Закона за чифлишките земи“, сливанчани откупуват земите си от вдовицата на Мечан ага и повторно стават нейни стопани.
След Освобождението мюсюлманите са изселени и на тяхно място идват торлаци от планинските села, поради което през следващите десетилетия то има особен етнографски характер спрямо околните селища.[2] Към 30-те години на XX век жителите на селото до голяма степен запазват своя белоградчишки говор.[2]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В близост до селото се намира Добридолският манастир, известен с вековните си дървета.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Официалният празник на село Сливата е на Св. Дух (подвижен празник).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- 1 2 Тодоров, Цветан. Северозападните български говори. София, Майнд Принт, 2018, [1936]. ISBN 978-619-7282-10-8. с. 33, 36.
| ||||||||
