Направо към съдържанието

Соланин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соланин
Имена
По IUPACSolanine
Свойства
ФормулаC₄₅H₇₃NO₁₅
Моларна маса867,498 u
Идентификатори
CAS номер20562-02-1
PubChem9549171
ChemSpider28033
KEGGC10820
MeSHD012992
ChEBI9188
SMILESCC1CCC2C(C3C(N2C1)CC4C3(CCC5C4CC=C6C5(CCC(C6)OC7C(C(C(C(O7)CO)O)OC8C(C(C(C(O8)CO)O)O)O)OC9C(C(C(C(O9)C)O)O)O)C)C)C
InChIInChI=1S/C45H73NO15/c1-19-6-9-27-20(2)31-28(46(27)16-19)15-26-24-8-7-22-14-23(10-12-44(22,4)25(24)11-13-45(26,31)5)57-43-40(61-41-37(54)35(52)32(49)21(3)56-41)39(34(51)30(18-48)59-43)60-42-38(55)36(53)33(50)29(17-47)58-42/h7,19-21,23-43,47-55H,6,8-18H2,1-5H3/t19-,20+,21-,23?,24+,25-,26-,27+,28-,29+,30+,31-,32-,33+,34-,35+,36-,37+,38+,39-,40+,41+,42-,43+,44-,45-/m0/s1
InChI ключZGVSETXHNHBTRK-UDJLNJFBSA-N
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Соланин в Общомедия

Соланинът е гликоалкалоидна отрова, открита във видове от семейство Картофови, род Кучешко грозде (Solanum), като картофи (Solanum tuberosum), домати (Solanum lycopersicum) и патладжани (Solanum melongena). Може да се открие във всяка част на растението, включително листата, плодовете и грудките. Соланинът има пестицидни свойства и е една от естествените защитни сили на растението. Соланинът е изолиран за първи път през 1820 г. от плодовете на европейското черно кучешко грозде (Solanum nigrum), от което получава името си.[1] Принадлежи към химичното семейство на сапонините.

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Съдържа се във всяка част на растението. Най-високо съдържание на соланин се наблюдава в неузрелите плодове на черно кучешко грозде и във всички части на червеното (сладко) кучешко грозде (Solanum dulcamara).[2] Грудките (клубените) на годни за консумация картофи съдържат до 0,05% соланин (в покълналите, позеленели клубени нивото на соланин е много по-високо), като най-високата концентрация на соланин се наблюдава в кората и кълновете. Доматите не съдържат соланин, въпреки факта, че те също са от рода на кучешкото грозде. Доматите съдържат доматин, който е подобен на соланина, но е десет пъти по-малко токсичен от соланина.

Токсичност

[редактиране | редактиране на кода]

Соланинът има фунгицидни и инсектицидни свойства, като играе ролята на естествена защита на растенията. При живите същества соланинът предизвиква възбуда, а след това депресия на нервната система, разграждане на червените кръвни клетки. Соланинът може да бъде токсичен за хора и животни.

Благодарение на значителното намаляване на съдържанието на соланин в съвременните картофи, интоксикацията е рядко явление. След обелване в грудката само остава 5 – 10% от първоначалния соланин.[3] Отравяне със соланин е възможно след изяждане на няколко килограма необелени, необработени, неузрели картофи.[4] Ако по грудката има зелени места, то в тях съдържанието на соланин е значително по-високо, и затова при белене на картофи е по-добре такива зони да се изрежат.

Отравянето със соланин се проявява със симптоми като гадене, повръщане, болки в корема, главоболие, диария, дезориентация, разширени зеници и повишена температура; в тежки случаи се наблюдават делириум, кома и конвулсии. Токсичността обикновено се проявява, ако хората ядат картофи, съдържащи високи нива на соланин. Средната консумация на картофи в САЩ се оценява на около 167 g картофи на ден на човек.[5] Нивата на гликоалкалоиди в различните видове картофи варират, но производителите на картофи се стремят да поддържат нивата на соланин под 0,2 mg/g.[6] Средно в картофите се съдържа 0,075 mg/g соланин, което се равнява на около 0,18 mg/kg въз основа на средната дневна консумация на картофи.[7] Изчисленията показват, че 2 до 5 mg/kg телесно тегло е вероятната токсична доза на гликоалкалоиди като соланин при хора, като 3 до 6 mg/kg представляват фаталната доза.[8] Лечението на отравяне със соланин е симптоматично: стомашна промивка, активен въглен и лаксативи и, ако е необходимо, интравенозна рехидратация.

Според наличните данни количеството на соланин в пресните зелени картофени стебла преди цъфтежа се увеличава от 0,085 до 0,114%, а след това бързо намалява. По време на цъфтежа стеблата на картофите съдържат още 0,055% соланин, по-късно – 0,037%, а през периода, когато стеблата са напълно сухи – 0,01%. Най-богати на соланин са цветовете, в които се откриват до 0,73%. Плодовете, подобни на малки зелени доматчета, са много богати на соланин.[9]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Desfosses. Extrait d'une lettre de M. Desfosses, pharmacien, à Besançon, à M. Robiquet // Journal de Pharmacie 6. 1820. с. 374–376.
  2. ↑ Alexander, R. F. и др. A Fatal Case of Solanine Poisoning // BMJ 2 (4575). 1948. DOI:10.1136/bmj.2.4575.518. с. 518.
  3. ↑ Solanin (Glykoalkaloide) in Kartoffeln Архив на оригинала от 2013-09-27 в Wayback Machine. // Bayerisches Staatsministerium der Justiz und für Verbraucherschutz
  4. ↑ Potato glycoalkaloids and adverse effects in humans: an ascending dose study Архив на оригинала от 2011-12-14 в Wayback Machine. // Regulatory Toxicology and Pharmacology, Volume 41, Issue 1, February 2005, Pages 66-72, doi:10.1016/j.yrtph.2004.09.004
  5. ↑ Friedman, Mendel и др. Potato Glycoalkaloids: Chemistry, Analysis, Safety, and Plant Physiology // Critical Reviews in Plant Sciences 16 (1). 22 September 2010. DOI:10.1080/07352689709701946. с. 55–132.
  6. ↑ Beier, Ross. Reviews of Environmental Contamination and Toxicology. Springer New York, 1990. ISBN 978-1-4612-7983-9.
  7. ↑ Jadhav, S. J. и др. Naturally Occurring Toxic Alkaloids in Foods // CRC Critical Reviews in Toxicology 9 (1). 26 September 2008. DOI:10.3109/10408448109059562. с. 21–104.
  8. ↑ S.c, Morris и др. The toxicity and teratogenicity of Solanaceae glycoalkaloids, particularly those of the potato (Solanum tuberosum): a review. // Food Technology in Australia. 1984.
  9. ↑ Отравление картофелем и картофельной ботвой // zoovet.info. Архивиран от оригинала на 2019-11-18. Посетен на 2019-11-13.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Соланин&oldid=12391650“.