Соломон Алкабец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соломон Алкабец
שלמה אלקבץ
еврейски духовник
Роден
1505 г.
Починал
1584 г. (79 г.)
Сафед, Османска империя
ПогребанСафед, Израел

Религияюдаизъм
Соломон Алкабец в Общомедия

Соломон бен Моисей Халеви Алкабец (на иврит: שלמה אלקבץ‎) е еврейски духовник (равин) и писател от Османската империя от XVI век. Алкабец е един от най-големите кабалисти живели в Сафед и като поет е най-известен с песента си „Лека Доди“, датирана различно в източниците - 1529, 1540 или 1571 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Алкабец в Сафед

Соломон Алкабец е роден около 1500 или 1505 година в Солун, в сефарадско семейство. Алкабец изучава Тората в родния си град при равин Йосиф Тайтацак.[1][2] В 1529 година се жени за една от дъщерите на заможния солунчанин Исак Коен, като за сватбен подарък и дава току-що завършения си труд „Манот Халеви“.[1]

Скоро след сватбата им, равин Соломон и жена му решават да се заселят в Светите земи. На път за Палестина, обаче в Одрин група кабалисти го молят да ги инструктира в духовния живот и богослужението. Алкабец се съгласява, остава в Одрин и пише няколко книги – „Бейт Хашем“, „Авотот Ахава“, „Айелет Ахавим“ и „Брит Халеви“, която е посветена на одринските му поклонници.[1]

Алкабец продължава пътуването си, като проповядва по целия си път. Дълбоко повлияни от него са много от по-късните големи кабалисти – равин Самуил Озида, автор на „Мидраш Шмуел“ върху „Пиркей Авот“, равин Елиезер Азикри, автор на „Сефер Харадеим“, кабалистичен трактат върху връзката между крайниците и органите на човешкото тяло и 613 мицвот в Тората, равин Авраам Галанте, автор на „Яреах Якар“ върху „Зохар“ и други произведения.[1]

Алкабец пристига в Сафед, Горна Галилея, около 1535 година и се заселва там, тъй като според него само в Светата земя човек може да разкрие в дълбочина тайните на Тората. Алкабец служи като равин в Сафед и е глава на йешива в Мерон, близо до Сафед. Около него се оформя кръг от ученици, включително Моисей Кордоверо (Рамак), който се жени за сестра му, и Йосиф Каро.[1] Така Сафед се превръща в основен център на юдаисткия мистицизъм.[2]

Соломон Алкабец е известен най-вече със своя химн „Лека Доди“, пян при започването на шабата. Химнът става толкова популярен, че е включен в съботната литургия на всяка общност.[1]

Соломон Алкабец умира в 1580 година в Сафед, където е и погребан.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

„Манот Халеви“, Венеция, 1585 г.

Част от печатните му произведения:

  • Лека Доди (1579), мистичен хим за започване на шабата
  • Манот Халеви (завършена в 1529, публикувана в 1585) върху „Книга Естир
  • Аялет Ахавим (завършена в 1532, публикувана в 1552) върху „Песен на песните
  • Шореш Ишай (завършена в 1552, публикувана в 1561) върху „Книга Рут
  • Брит Халеви (1563), кабалистичен коментар върху „Паскалната Агада
  • Ор Цадиким, книга за службите

Част от ръкописите му са:

  • Дивирей Шломо, върху Кетувим
  • Наим Земирот, върху Псалмите
  • Сукат Шалом, Авотот Ахавах, върху Тората
  • Пицей Охев, върху Книга на Йов
  • Апирьон Шломо, Бейт Хашем, Бейт Тефила, интерпретации на молитвите
  • Лехем Шломо, върху принципите за освещаване на храната според кабалата
  • Митато шел Шломо, върху мистичното значение на сексуалния съюз
  • Шомер Емуним, върху фундаменталните принципи на вярата

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Yahalom, Joseph. Hebrew mystical poetry and its Turkish background, in: Tietze, Andreas and Joseph Yahalom, Ottoman Melodies Hebrew Hymns: a 16th century cross-cultural adventure. Budapest, Akadémiai Kiadó, 1995. с. 9–43.
  • Sack, Bracha. The Secret Teaching of R. Shlomo Halevi Alkabetz. Ph. D., Brandeis University, 1977.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Miller, Moshe. Rabbi Shlomo Alkabetz // Kabbalah Online. Посетен на 12 май 2016.
  2. а б в Enelow, H. G. ALḳABIẒ, SOLOMON BEN MOSES HA-LEVI, in: Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 2016-045-12.